Съдът на ЕС се впуска в тежка политическа битка

Друг случай, касаещ Полша, може да не е толкова лесен за дипломатично решаване. ЕК заведе дело срещу Полша с аргумента, че новият дисциплинарен режим за полските съдилища, който Варшава започна да въвежда през 2017 г., позволява на съдиите да бъдат налагани санкции въз основа на съдържанието на техните решения. Наказанията могат да варират от отнемане на имунитета на съдиите до отстраняване от работа и намаляване на заплатата им.

Мерките „подкопават независимостта на полските съдии, като не предлагат необходимите гаранции за тяхната защита от политически контрол“, аргументира се Комисията в изявление.

На изслушване в Люксембург в началото на декември пет държави от ЕС - Белгия, Дания, Нидерландия, Финландия и Швеция, подкрепиха искането на Комисията съдът да разпореди Полша да отмени своите реформи. Мария Волф, адвокат, представляваща датското правителство, предупреждава, че ако не се предприемат действия сега, „съществува риск да се появят пукнатини в основите на ЕС“.

Финансови санкции

Като знак, че върховният съд на ЕС е наясно с високия залог на предстоящото решение, неговият председател Коен Ленартс отправи през януари необичайно публично предупреждение към Полша относно нейните съдебни реформи. „Не можете да бъдете член на ЕС, ако нямате независими, безпристрастни съдилища, действащи в съответствие с правилата на справедливия процес, поддържащи правото на Съюза“, коментира той в дебат във Варшавския университет.

Председателят на съда отказва коментар във връзка с тази публикация. Неговият говорител посочва, че в момента няма как да бъде коментиран този случай предвид чувствителността на предстоящите решения.

Дипломат от ЕС казва, че има опасения, че предвид високото политическо напрежение в момента съдът може да се сблъска с нападения от полски или унгарски политици или проправителствени медии за несправедливост, пристрастност или дори корупция. Съдът предвкуси политически мотивираните атаки по време на дискусиите за Brexit, когато привържениците на излизането на Великобритания от ЕС обвиниха институцията, че е инструмент, който подкопава суверенитета на страната им.

Полша и Унгария, от своя страна, се очаква да поискат от съда в Люксембург в началото на следващата година да се произнесе относно законосъобразността на механизма за условност в следващия седемгодишен бюджет на ЕС, който обвързва плащанията с определени критерии за върховенство на закона. Миналата седмица лидерите на ЕС се съгласиха, че дългоочакваната мярка, която е свързана с надеждата, че страните от ЕС ще бъдат по-отговорни при зачитане ценностите на ЕС, може да се използва само след одобрението на съда.

Развитие по случая вероятно ще има скоро, тъй като има индикации, че съдът ще постанови решението си по ускорена процедура предвид мащабните политически последици.

Това, което дава на решенията на съда възможността да преодолеят застоя на върховенството на закона в ЕС - нещо, което процедурите по член 7 е малко вероятно да постигнат някога, са неговите широки правомощия да изпълнява своите решения. Ако съдът се произнесе по делата срещу Унгария и Полша за независимостта над тяхната съдебна система, че тези държави трябва да променят курса си, всяко неспазване може да доведе до финансови санкции. Това ще удари по Будапеща и Варшава точно там, където ги боли най-много – бюджетните плащания от ЕС.

Договорите за ЕС позволяват на ЕК да предлага неограничени наказания срещу държава, която „не е предприела необходимите мерки, за да се съобрази с решението на [висшия съд]“, като съдът решава дали дадено решение е пренебрегнато.

Гюнтер Крихбаум, старши политик от партията на Ангела Меркел и председател на комисията по европейски въпроси на Бундестага, предупреждава Унгария и Полша дори да не мислят да оставят нещата да стигнат толкова далеч. „Ако решенията на Съда на Европейските общности не бъдат изпълнени, тогава тук определено се преминава червена линия“, казва той. „Това е, което ни прави съюз - законът и справедливостта се зачитат и справедливостта се налага от Съда на ЕС“, допълва той.