Съдът на ЕС се впуска в тежка политическа битка

Битката на Европейския съюз (ЕС) за върховенството на закона ще се решава в най-висшия съд на блока. След като страните от ЕС и Европейската комисия (ЕК) стигнаха до задънена улица как и дали да санкционират демократичното отстъпление в страни като Унгария и Полша, те прехвърлиха проблема към Съда на ЕС.

Съдът има опит със сложни политически и правни проблеми, които политиците не успяват да решат. Този случай обаче рискува да докара безпрецедентно ниво на политизация в институцията, което съдиите отдавна се опитват да избегнат, пише онлайн изданието Politico.

„Съдът на Европейските общности винаги е вземал решения с голямо политическо или икономическо значение, но в миналото ставаше дума по-скоро за въпроси като предимството на правото на Съюза, [правата на гражданите] или целостта на вътрешния пазар“, казва Буркхард Хес, професор по европейско право и изпълнителен директор на Института Макс Планк Люксембург за международно, европейско и регулаторно процесуално право.

Миналата седмица лидерите на ЕС се съгласиха на мярка, която може да задържи плащанията на еврофондовете за страни като Унгария или Полша, които нарушават върховенството на закона. Мярката обаче няма да се прилага, докато Съдът на ЕС не се произнесе за нейната валидност.

Обикновено съдът се произнася по технически въпроси – например дефиницията за господство на пазара, компетентност на ЕС в търговската политика или стандарти за защита на неприкосновеността на личния живот. Все по-често институцията в Люксембург обаче е приканвана да решава дали действията на Будапеща и Варшава са съвместими със законите и ценностите на ЕС. Сега 27-те съдии ще трябва да се произнесат по един от най-горещите политически спорове в блока.

Кийс Стерк, холандски съдия и бивш член на Върховния съд на Холандия, заяви, че съдът традиционно е прилагал „деескалационен подход“ при издаване на решения, като намира решения на проблемите на интеграцията в ЕС, без да позволява прерастването им в политически борби.

Този подход е напът да достигне своите граници, казва той. „Нещата доста ескалираха. Ще има момент, в който съдът в Люксембург трябва да открие картите си. И мисля, че това ще се случи съвсем скоро“, допълва той.

Пукнатини в основите на ЕС

ЕК и западните държави в ЕС от години обвиняват Унгария и Полша в отстъпление от демократичните стандарти, подкопаване на независимостта на съдилищата и атака на свободата на медиите. Политическите преговори с двете страни не успяха да дадат напредък и дисциплинарните процедури по член 7, които бяха започнати срещу тях, заседнаха в Съвета на ЕС. Там някои държави показаха нежелание да предприемат стъпки, които да доведат до санкции.

Още преди лидерите на ЕС да прехвърлят конфликта към съдебната система на блока, в Съда на ЕС вече бяха заведени няколко дела за върховенство на закона срещу Унгария и Полша. Едното се отнася до европейската заповед за арест и съмненията, повдигнати от съдилищата в целия ЕС относно това дали все пак трябва да прехвърлят престъпници или заподозрени в Полша, като се вземат предвид опасенията относно независимостта на съдебната власт в страната.

„Съдилищата от Ирландия, Холандия и Германия питат Европейския съд: Можем ли да изпълним европейската заповед за арест с Полша? Срещу Полша тече процедура [член 7] - означава ли това, че съдилищата там вече не са независими? Можем ли все пак да им се доверим?“, коментира Хес. По думите му съдът сега участва в много голям политически спор.

По това дело се очаква решение в началото на следващата година. Ако съдът отсъди, че на полската юридическа система вече не може да се вярва, това би замразило съдебното сътрудничество между Варшава и други страни от ЕС и би било драматичен удар по отношенията в рамките на ЕС, който може да има ефект и в други области.

Ранните индикации подсказват, че Съдът на Европейските общности може поне в този случай да се придържа към традиционните си опити за деескалация. Незадължително становище на един от адвокатите на съда, издадено през ноември, предлага екстрадицията на лица в Полша да се разглежда за всеки отделен случай, вместо да се преустановява общото сътрудничество с полските власти.