Как уроците от предишната криза могат да предотвратят финансов колапс в Европа

Преди доминото на необслужваните кредити да набере скорост и страните да влязат в широка финансова криза, политиците трябва да действат. Това означава да се предприемат четири основни мерки.

Първо, нарастващите необслужени кредити изискват проактивен и координиран политически отговор. Ако банките се противопоставят на отписването на лоши заеми и продължат да отпускат заеми на зомби фирми, произтичащата от това кредитна криза ще стане по-дълга и по-тежка.

През 2008 г. политиците се забавиха. След като осъзнаха, че е необходим координиран отговор, голяма част от щетите вече бяха нанесени. При разрешаването на кризата с необслужваните кредити самото изтичане на време влошава лошата ситуация и политиците и банкерите трябва да реагират рано, за да предотвратят проблема да излезе извън контрол.

Второ, надзорните органи трябва да се ангажират със силно изложените на риск банки и да гарантират, че те напълно са покрили кредитните загуби. Важен урок от световната финансова криза е, че изграждането на капитал на банката е изискване за устойчиво възстановяване. В тази пандемия банките са помолени да играят безпрецедентна роля за поемане на шока, като предоставят жизненоважни кредити на корпоративния и домакинския сектор.

Решаване, справедливост и прозрачност

Трето, трябва да се даде приоритет на навременната и подредена стратегия за излизане от мораториумите за облекчаване на дълга и погасяване на задълженията. Страните в Източна и Югоизточна Европа незабавно въведоха тези планове, когато Covid-19 удари, и постигнаха добър ефект. Удължаването на схемите обаче идва със скрити разходи. Това може да отслаби дисциплината на изплащане на заемополучателите.

Въпросът кога и как да се премахнат мерките няма прост отговор. Независимо от това, общият принцип трябва да бъде да започне затягане на правилата веднага щом условията позволяват. Това може да стане чрез постепенно стесняване на кръга на кредитополучателите, отговарящи на условията за подпомагане, така че да се подкрепят само жизнеспособните предприятия.

Четвърто, бедстващите, но потенциално жизнеспособни фирми ще се нуждаят от преструктуриране на заемите. За да се възстанови търговската жизнеспособност на затруднените компании, ще се изисква преструктуриране на техните задължения и съобразяване на графиците на плащанията с очакваните потоци на доходите.

Преструктурирането на заеми на нежизнеспособни кредитополучатели, за разлика от това, ще доведе само до забавяне на неизбежните загуби. Ще има несигурност относно това кой може и не може да оцелее. Ще е необходима оценка, за да се отделят жизнеспособните от губещите. Това ще спомогне за освобождаването на капитала от слабо представящите се сектори и ще подтикне по-динамичните фирми да отговорят на подновения икономически импулс.

Живеем в трудни времена, които изискват решителност, справедливост и прозрачност при вземането на политически решения. Това не е лесно за изпълнение във времена на голяма несигурност, повишена тревожност и липса на достъп до съответната информация. Миналото ни дава някои уроци, които да приложим в бъдеще и сега е времето да ги приложим на практика.