Компетентността е най-добрата стратегия за Байдън

Времето е всичко в политиката, голяма част от късмета. Байдън може да се окаже щастлив лидер. Въпреки че икономическите щети за САЩ от Covid-19 далеч не са изключение в световен план, смъртността и засегнатите работни места са сред най-лошите примери. Но комбинацията от ваксинация и стимули може да предизвика енергично възстановяване тази и следващата година.

Къде се вмества останалият свят в тази драма? Той е страничен наблюдател. Институтът за международна икономика Питърсън публикува ценен набор от есета за това какво може да направи една компетентната администрация на САЩ за света и обратното. От тях става ясно - особено от това на Морис Обстфелд, бивш главен икономист на МВФ, и Лорънс Самърс, бивш американски министър на финансите - какво може да означава за света и Америка активното участие, по-специално в необходимата глобална програма за възстановяване от коронавируса. Но макар добър и желателен, този ангажимент не може да отговори на въпроси относно бъдещата роля на САЩ в света, защото зависи от това, което се случва в самите тях.

Следващите няколко години може да дадат отговори на някои големи въпроси. Какви ще бъдат САЩ - ангажирани, безразлични или враждебни? Може ли те да възстановят доверието у своите съюзници? Ще създадат ли трайни отношения с Китай, които да балансират необходимостта от конкуренция с изискването за сътрудничество, като същевременно се избягва по-тежък конфликт? Ще играят ли водеща роля в справянето с предизвикателствата на глобалната среда и бедността?

Отговорът на всички тези въпроси в крайна сметка ще зависи от най-големия от всички тях: ще се върнат ли САЩ към състояние на стабилна демокрация? Байдън се надява, че могат. Но ако републиканците не станат отново нормална консервативна партия, бидейки пропити вместо това от лъжите и фантазиите на десния популизъм, перспективите са мрачни.

Много от основните расови, социални и културни недоволства ще останат, както и прекаленото политическо представителство на десницата. Но необходимата промяна все пак може да се случи, при условие че администрацията на Байдън доста бързо докаже, че компетентното правителство от хора, които вярват в нея, може да успее. Тя трябва да покаже, че известното изявление на Роналд Рейгън, според което „десетте най-ужасяващи думи в английския език са: Аз съм от правителството и съм тук, за да помогна“, е погрешно. Доверието в стабилното и свястно демократично управление не е враг на свободата, а сред най-важните й гаранции.

Кой, освен администрацията, може да спомогне за тази промяна? Отговорът е преди всичко бизнесът и богатите. Те получиха ясно предупреждение за опасностите от обвързването на своите интереси с десния популизъм, който сега поглъща Републиканската партия. Ако имат някакво благоприличие, ще спрат. Това не е игра. Байдън може да е последният шанс на американската демокрация.