Време е за голям рестарт на международната финансова система

Високата собственост на държавен дълг в тази среда от части от финансовата система, като банки и застрахователи, може да причини значителни загуби. В този случай рекапитализацията на части от финансовата система трябва да бъде включена като част от установяването на новия международен финансов ред. По същия начин въздействието върху пенсионните активи също трябва да бъде разгледано и подготвено.

На второ място, институциите трябва да договорят някаква форма на котва - било то фиксиране на валутите помежду им, обвързването им с централна електронна валута или може би електронни специални права на тираж, международният резервен актив, създаден от МВФ.

Както беше подчертано по-горе, един от ключовите двигатели на неравенството през последните десетилетия е способността на централните и търговските банки да създават безкрайна ликвидност и нов дълг.

Това създаде донякъде спекулативни икономики, прекалено разчитащи на евтини пари (независимо дали ипотечен или друг дълг), които след това финансираха серийни балони при цените на активите. Макар че тези балони са неизменна част от историята, техният размер и честота се увеличи през последните десетилетия.

Както Фед констатира в свое изследване от 2018 г., всеки основен клас активи през 20-те години от 1997 г. до 2018 г. е нараснал средногодишно с темп по-висок от този на номиналния БВП. В дългосрочен план това не е нито здравословно, нито устойчиво.

При наличието на ликвидна котва световната икономика ще се приближи до по-чист капиталистически модел, в който финансовите пазари се връщат към основната си роля за откриване на цените и насочване на капитала на база икономическия фундамент, а не нивата на ликвидност.

Така растежът трябва да стане по-малко зависим от създаването на дълг и повече от ръста на производителността и печалбите от световната търговия и иновациите. В тази среда неравенството в доходите трябва да намалее, тъй като ползите от по-високата производителност ще бъдат по-широко споделяни.

Основната причина, поради която много западни икономики сега разчитат прекалено на потреблението, дълга и жилищните цени, е настоящата вътрешна и международна монетарна и финансова архитектура. Едно „голямо рестартиране” предлага възможност за възстановяване (до известна степен) на икономическата справедливост в западните и други икономики.