Истанбулската конвенция - символът на културната война на Европа

Преди години Истанбулската конвенция беше безспорно едно - 25 страници документ, който осъждаше и целеше намаляване на насилието над жени. Близо десетилетие по-късно конвенцията неочаквано се превърна в битка между културите на Източна и Западна Европа, пише в коментар европейското издание Politico.

Една по една страните от Източна Европа обърнаха гръб на Истанбулската конвенция, посочвайки, че тя ще разруши тяхното виждане на "семейните ценности". Турция реши да се оттегли от документа, въпреки че беше домакин на срещата, в която беше подписан.

Полша сигнализира, че ще прегледа отново споразумението, а други европейски държави, сред които Унгария, Чехия и България така и не ратифицираха Истанбулската конвенция.

Споровете се пораждат около нещо, което авторите на Конвенцията не са сложили на фокус преди 10 години - дефиниция на пола (gender). За повечето консервативни лидери в Европа с този документ се "нормализира" хомосексуалността. Но за останалите това е политически мотивирана интерпретация, която се позовава на дезинформация, коментира още Politico.

Това разделение поставя под съмнение възможността за защита на базираното на пола насилие и задълбочава разликата между консервативните и прогресивните сили в Европа, смята още европейското издание. Много защитници на правата на жените предупреждават, че при това положение животът на жените е поставен под риск .

За авторите на Истанбулската конвенция в Съвета на Европа, организация, която обединява 47 европейски държави, документът не прокламира нищо повече, освен защитата на жените. Опитът да се дефинира "пол" е направен във връзка с базираното на пола насилие, посочват още от Съвета на Европа. Думата се споменава 25 пъти в целия текст и описва "социално изградените роли, поведение, дейности и атрибути, които обществото приема за подходящи за мъжете и жените".

Много консервативни мозъчни тръстове и религиозни екстремисти обаче не виждат връзката със защитата на правата на жените, коментират още авторите на Конвенцията. Нещо повече - документът е обект на широка дезинформационна кампания и се използва за популистка пропаганда.

За тяхе даденото определение помага, за да бъде дефинирано полово мотивирано насилие, както и да се помогне за създаването на "горещи линии" и убежища в помощ на жертвите. Това е особено важно днес, когато в условията на пандемия и блокиране на дейности случаите на насилие зачестяват.

Истанбулската конвенция беше представена на 1 август 2014 година и първоначално подписана от 45 държави от Съвета на Европа. Турция беше първата, която ратифицира документа, но от 1 юли 2021 година ще се откаже от него.

Досега 34 държави, сред които и 21 членове на ЕС, да ратифицирали Истанбулската конвенция.

ЕС не може да ратифицира Истанбулската конвенция като общност, защото "липсват" шест подписа, един от които и на България. Полша ратифицира документа през 2015 година, но сега под управлението на консервативната партия "Право и справедливост" отново го преглежда. През миналия месец долната камара на полския парламент започна да обсъжда закон, наречен "Да на семейството, не на джендъра".

Унгария се отказа въобще да ратифицира документа, след като управляващите го описаха като прокламиращ "деструктивни полови идеологии" и "незаконна имиграция".

В България Конституционният съд отсъди, че текстовете противоречат на основния закон в страната, а в Словакия депутатите не подкрепиха предложението за ратифициране на документа.

В Турция отиват още по-далеч - с президентски указ страната се оттегли от Конвенцията. "Истанбулската конвенция отначало беше създадена , за да защити правата на жените, но беше "превзета" от хора, които се опитват да нормализират хомосексуалността, което е недопустимо спрямо турските социални и семейни ценности", написаха от офиса на Реджеп Тайип Ердоган след издаването на указа.

Именно този отказ беше в основата и на посещението на Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в Анкара, заедно с проблемите с миграцията и Митническия съюз на общността. В Брюксел се тревожат, че излизането на Турция от Конвенцията ще повлече крак и на други държави и ще постави под съмнение опитите на ЕС да одобри документа "ан блок". 

Самото посещение на Мишел и фон дер Лайен обаче също претърпя фиаско и мина под знака на "Дивангейт", а не толкова на водените разговори.