Европа: Залезът на една икономическа сила

Неразрешени структурни проблеми на паричния съюз

Един от най-големите проблеми в Европа, дори през десетата година след избухването на еврокризата, са нерешените структурни проблеми на паричния съюз. Сравнително конкурентен Север, слаб и свръхзадлъжнял Юг, който поради общото евро не може да компенсира своята конкурентна слабост с валутни девалвации – само политиката на нулеви лихвени проценти и масовите покупки на държавни облигации от ЕЦБ предотврати през последните години колапса на паричния съюз.

Пандемията значително увеличи разликата между Севера и Юга. Да вземем например Италия: третата по големина икономика на ЕС се срина с 8,9% през 2020 г., а държавният дълг ще нарасне до малко под 160% от икономическата продукция тази година. Почти една четвърт от дълга на еврозоната сега се пада на страната с нисък растеж. Икономическата ситуация не е много по-добра в Испания, чиято икономика се срина с 11% през 2020 г. - рекорд за ЕС.

Но докато Германия може да си позволи щедро да компенсира своята икономика, засегната от блокадите, бизнесите на Юг не могат да бъдат финансирани. Ето защо фондът за възстановяване е толкова важен.

ЕС изчерпва времето си

Но изплащането на средствата по фондовете е заплашено от забавене. Това се дължи главно на Германия, която гледа на себе си като на двигател на европейското обединение. Преди две седмици Федералният конституционен съд издаде "висящо решение": до по-нататъшно решение федералният президент няма право да подписва закона за ратификацията, който Бундестагът бе приел с огромно мнозинство. Има спор за фонда и в Полша.

Но сега ЕС изчерпва времето си - защото само ако всички членове са ратифицирали до май договора, Брюксел ще може да пусне първите облигации на пазарите през юни, както е планирано. Фондът за възстановяване повдига сложни правни въпроси, поради което е трудно да се предвиди как и най-вече кога ще се произнесе Конституционният съд във Висбаден.

Проблемите на Европа, която твърди, че се развива наравно с Китай и САЩ, са огромни. Освен това старият континент изостава и по друг параметър - що се отнася до дългосрочните решителни фактори.

САЩ се възползват от силния прираст на населението, а едва ли може да се очаква, че застаряващата Европа ще успее да намали разликата в демографския растеж чрез имиграция или по-късна възраст за пенсиониране.

Друг централен фактор: Америка постоянно отделя 3% от своята икономическа продукция за научноизследователска и развойна дейност. В Европа този дял е само 2%. В крайна сметка това е разлика от 150 милиарда евро годишно.

И още нещо: Поради Brexit европейският вътрешен пазар се сви и стана по-малко привлекателен. „За да може Европа да се възползва от своите възможности, е важно да се задълбочи вътрешният пазар“, настоява шефът на Ifo Фюст. Европа се нуждае от „привлекателни условия за инвеститорите и високопроизводителни квалифицирани работници, стимули за ефективност в системата на данъците и вноските и повече инвестиции в публичната инфраструктура“.

Фелбермайер казва, че за да забави спада, Европа трябва преди всичко да се справи с „проблема със структурния растеж“. „В много страни би трябвало да е възможно да се наемат значително повече хора, както Германия успя да направи до 2019 г.“, казва икономистът от IfW.

По материал на Handelsblatt