От успеха на Байдън зависи бъдещето на демокрацията в САЩ

„Въпросът дали нашата демокрация ще издържи дълго, е едновременно древен и спешен, толкова стар, колкото и републиката ни.“

По този начин в обръщението си към Конгреса на 28 април Джо Байдън определи какво е заложено в неговото президентство. Той също беше прав, като заяви, че автократите се обзалагат, че американската демокрация не може „да преодолее лъжите, гнева, омразата и страховете, които ни разделят“.

Но тези автократи може и да са прави. Една от основните американски партии (Републиканската – бел. прев.) стана недвусмислено антидемократична. Сега това е борба между двама възрастни мъже (Байдън и Тръмп) за съдбата на либералната демокрация в САЩ, пише Мартин Улф за Financial Times. 

В либералната демокрация честните избори определят кой е на власт. Опитите за подриване или отмяна на вота са държавна измяна. Именно това направи Доналд Тръмп преди и след миналогодишните президентски избори. Той се опита да превърне САЩ в автокрация. Това изобщо не беше изненадващо: от самото начало на политическата му кариера беше очевидно, че това е неговата цел.

Той не успя. Достойни и смели хора не позволиха това. Но тази история едва сега започва. Дори и без социални медии Тръмп все още разполага с лоялността на базата на своята партия и така контролира лидерите й. Дори хората, чийто живот той изложи на опасност с нахлуването в Капитолия, което насърчи, бързат да му целунат ръката в Мар-а-Лаго.

Междувременно дълбоко консервативни републиканци като Лиз Чейни, третият човек на партията в Камарата на представителите, са заклеймени. Нейното престъпление ли? Заявяването, че твърдението на Тръмп, че действителният резултат от изборите е голяма лъжа, си е голяма лъжа.

Фактът, че Тръмп лъже, не е новина. Новината е, че макар и лишен от публична власт, той определя кое е истина за своята партия. Има си дума за политическа организация, в която основното задължение на членовете е абсолютната лоялност към лидер, който определя кое е вярно и правилно: фюрерпринцип (принцип на лидерството). Тя описва точно голямата лъжа на Тръмп, която бе прегърната от Републиканската партия.

Това, уви, далеч не е всичко. Голямата лъжа на Тръмп бе взета на въоръжение чрез щатско законодателство, предназначено да подкопае изборите. Много внимание се отделя на пречките пред гласуването, но смъртните заплахи също изтласкаха честни функционери от длъжност.

Още по-лошо, както отбелязва Центърът за демокрация на щатите: „През 2021 г. щатските законодателни органи в цялата страна - чрез най-малко 148 законопроекта, постъпили в 36 щата - се опитват с мускули да се превърнат в изборна администрация, измествайки изпълнителната власт и/или служителите за местни избори, които традиционно управляват системата за гласуване." Отговорните лица се чувстват длъжни да спазват клетвите си, докато по-малко видимите законодатели може да не го направят.