ЕС трябва да може да изгонва членове с консенсус

Страстите се нагорещиха на неотдавнашната среща на високо равнище на Европейския съюз, когато Марк Рюте, министър-председателят на Нидерландия, погледна право към унгарския си колега Виктор Орбан и каза това, което всички си мислеха: Ако не споделяш нашите ценности, трябва да извадиш Унгария от ЕС, пише Андреас Клут за Bloomberg.

Грубото смушкване от страна на Рюте с цел да накара държава членка да излезе от клуба беше и напомняне за един от най-големите недостатъци на ЕС. Той няма механизъм за изгонване на държави. Това повдига въпроса: Кога точно съюз, клуб или организация трябва да могат да изхвърлят членове?

В унгарския случай последното прегрешение на Орбан беше закон, който ограничава сексуалното възпитание по начин, който грубо заклеймява хомосексуалността, като всъщност я приравнява с педофилията. Но Орбан презира ценностите на ЕС от години. Чрез множество малки посегателства той накърни върховенството на закона, правата на малцинствата и свободата на пресата и университетите.

Друга държава членка, Полша, е почти толкова лоша, колкото Унгария, в омаловажаването на всичко - от правата на гейовете до съдебната независимост. Със своя нелиберален цинизъм тези две правителства заплашват да уронят идентичността на ЕС като клуб на демократични, толерантни и отворени общества.

Но инструментите, с които разполагаме за дисциплиниране на отклоняващи се членове, са слаби. Основният от тях е процес, предвиден в член 7 от договорите на ЕС, който Брюксел инициира както срещу Полша, така и срещу Унгария. Той позволява на съюза да лиши страна от правото й на глас, ако всички останали държави установят „сериозно и трайно нарушение“ на ценностите на ЕС. Това изискване за единодушие обаче означава, че Унгария и Полша могат да се защитят взаимно и няма нужда да се притесняват.

Друг механизъм - обвързването на европейското финансиране със спазване върховенството на закона - беше добавен миналата година, но той е неясен, разхвърлян и бавен. Реалността е, че ЕС, който подлага страните на обременителни стандарти, докато кандидатстват за членство, не може да направи почти нищо, за да ги санкционира, щом влязат, и със сигурност не може да изпъди никого.

Подобна дилема често държи ръководителите на НАТО нащрек. В ранните години на алианса САЩ и други съюзници се опасяваха, че някои членове, като Италия, може да станат комунистически и да служат като троянски коне на Съветския съюз. В по-нови времена плашилото е Турция, която презираше демократичните норми, заплашваше съюзници като Гърция и дори закупи система за противовъздушна отбрана от Русия, която би могла да даде възможност на този противник да саботира оборудването на НАТО. Но НАТО също не може да изритва членове.