Бюджетните планове на демократите може да прегреят американската икономика

Те могат да получат известна утеха от вероятността тези екстремни увеличения на цените не само да се забавят, но и да се обърнат през следващите месеци. Разходите за дървен материал на строителните компании скочиха с 125% между април 2020 г. и юли 2021 г. Но те вече спадаха през юни, последния месец, за който има налични данни, и неизбежно ще намалеят допълнително предвид резкия спад на фючърсните цени след май.

По-малко утешителните факти идват от секторите на услугите и жилищата. Ресторантите, хотелите и другите услуги са свидетели на високи цени въпреки факта, че търсенето на тези услуги все още е потиснато поради Covid.

Заплатите се увеличават и в тези отрасли. Изкушаващо е да се каже, че тези увеличения са и преходен резултат от пандемията. Страхът от Covid, липсата на детски грижи и продължаващите ефекти от помощите за безработица несъмнено затрудняват работодателите да запълнят свободните позиции.

Повишенията на заплатите обаче е изключително трудно да се обърнат - и затова работодателите обикновено не ги предлагат в отговор на временен недостиг. Така че вдигането на заплатите е индикация, че малко фирми очакват ръст при кандидатите за работа, след като училищата отворят отново и бонусите за безработица изтекат.

Що се отнася до жилищата, цените на старите се покачват с рекордни темпове. Може би това се дължи просто на отскоро дистанционни работници, които изтъргуват тесните си градски апартаменти за повече място в предградията или отвъд тях. Дори и да е така, тези увеличения обикновено биха довели до бум в строителството на нови жилища, който да осигури работни места и да увеличи жилищния фонд.

Но след рязък скок през юни продажбите на нови жилища постоянно намаляват. Това сочи за по-дълбоко несъответствие между търсенето и предлагането, което не може да се обясни само с цените на дървения материал. Ако дисбалансът продължи, това може да доведе до постоянно нарастващи стойности на „еквивалентния наем на собствениците“, ключов компонент на инфлацията.

От всички тези данни излиза, че е вероятно неуспехът на трудовия пазар да се възстанови - все още има около 7 милиона по-малко работни места, отколкото преди Covid - да не се дължи на липсата на разходи като цяло. Това се дължи на ограничения в предлагането; разходите водят до по-високи цени, вместо до повече работни места.

Някои от по-крайните ограничения ще отслабнат сами, намалявайки общия темп на инфлация. Но изглежда, че някой по-фундаментални ограничения ще се запазят. Именно тези ограничения трябва да притесняват президента Джо Байдън и демократите, докато продължават усилията си да налеят още повече пари в икономиката.