Тенденцията за по-ниски лихви далеч не е приключила

Доказателства за силите, които тласкат лихвените проценти надолу, дава не само демографията. В един от анализите, представени на виртуалната конференция Джаксън Хоул наскоро, професорът от Чикаго Амир Суфи представи ново изследване, което сочи, че нарастващото неравенство влияе върху лихвите дори повече от застаряването.

Механизмът, чрез който неравенството може да причини спадащи лихвени проценти, е добре известен: богатите домакинства имат по-висока ставка на спестявания, така че когато получат по-голям дял от общия доход, общите спестявания се увеличават. Повечето спестяване спрямо инвестициите понижава лихвените проценти.

Суфи и неговите съавтори отбелязват, че темпът на спестяване варира много повече според доходите, отколкото според възрастта, и че дори сред американското следвоенно поколение горните 10% по доходи спестяват повече от предишните поколения, докато останалите 90% спестяват по-малко. Това сочи, че неравенството е по-голям фактор от демографията.

Въздействията на демографията и неравенството всъщност могат да бъдат свързани, тъй като колкото повече спестявания има пенсионираното домакинство, толкова по-малко изразходва активите си, за да плаща за грижи или средиземноморски круизи. Без значение дали неравенството или демографията са по-голямата причина, няма никакви признаци, че някоя от двете тенденции е на път да се обърне.

За инвеститорите натискът върху реалните лихвени проценти е причина да се очаква цените на активите да останат високи, а възвръщаемостта в бъдеще да бъде ниска. Освен това, интересно следствие на демографския модел е, че различните модели на стареене могат да причинят нови дисбаланси в текущите сметки по света.

Това предполага увеличаване на нетните чуждестранни активи на Китай през следващите 30 години, тъй като страната застарява, компенсирано от дефицит на САЩ. През втората половина на века чуждестранните активи на Индия също ще се повишат рязко, тъй като демографските й характеристики започват да се променят, компенсирани отчасти от понижение в Япония и Германия.

За Джей Пауъл, председателят на Федералния резерв на САЩ, този безмилостен натиск върху реалните лихвени проценти е още една причина да не бъде разтревожен от скорошното нарастване на инфлацията в САЩ. Вместо да отслабват, тези дългосрочни фактори е по-вероятно „да продължат да оказват влияние върху инфлацията с отшумяването на пандемията“, каза той в речта си на конференцията Джаксън Хоул.

За централните банкери като цяло това затвърждава по-високата цел за инфлацията и съответно по-високите номинални лихвени проценти, така че има повече възможност за намаляване на лихвите, когато времената са лоши.

За Япония, където перспективата за постигане на каквато и да е инфлационна цел е далечна, както винаги, това е лоша новина за младите работници. Повече работни места в домовете за грижи не носят полза, ако има по-малко такива във фабрики и по строежи. Изглежда, че това ни очаква в бъдеще.