Вървим ли към непрекъсната работна седмица?

През 1929 г. Съветският съюз въвежда т. нар. „непрерывка”, или „непрекъсната работна седмица“. Работниците са били разделени на пет групи с петдневни цикли с различни почивни дни, така че производството никога да не спира. Станало е обичайно хората да оцветяват имената на приятелите в адресниците си според деня, в който почиват, пише Сара О’Конър за Financial Times.

Не е било популярно. „Какво можем да правим у дома, ако съпругите ни са във фабриката, децата ни са на училище и никой не може да ни дойде на гости?“, се оплаква един работник в писмо до вестник. Както отбелязва Оливър Бъркмън, който пише за непрерывката в новата си книга „Четири хиляди седмици”, „стойността на времето не идва от самото количество от него, с което разполагате, а от това дали сте в синхрон с хората, на които държите най-много.“

Съветският съюз се отказва от огромния си експеримент след 11 години. Но днешната икономика се връща към нещо като „непрекъсната работна седмица“. Установените принципи на работа през делника и почивка през уикенда се разпадат пред очите ни.

Моделът на работа „от 9 до 5“ отмира от десетилетия. През 2010-11 г. 20% от служителите в САЩ са работили повече от половината си часове извън стандартния диапазон от 6 до 18 или през почивните дни. Обширно проучване на работници в ЕС през 2015 г. установи, че около половината са работили поне една събота в месеца, почти една трета в поне една неделя, а приблизително една пета са бачкали през нощта.

Както и в Съветския съюз навремето, един от двигателите на тези модели на работа е желанието на производителите да оперират заводите си 24/7, за да увеличат максимално използването на машините и да намалят разходите от прекъсването на процеса.

Един обичаен модел на работа на смени в производството и складовете е да се работят четири 12-часови дневни смени, последвани от четири почивни дни и след това четири нощни смени, след което отново четири дни почивка.

Друг модел е работата на осемчасови ротационни смени. Както се посочва в една актуална обява за работа в склад във Великобритания: „Работното време е на смени: от 6:00 до 14:00, от 14:00 до 22:00 и от 22:00 до 6:00. Ще работите една седмица на една смяна и след това ще се въртите, затова е необходима гъвкавост от ваша страна за покриване на всички смени."

Фабриките и складовете не са единствените работни места, където се бачка денонощно. Работата на смени е обичайна за лекари, медицински сестри, болногледачи, шофьори и охранители. Изглежда, че тя е във възход. През 2015 г. 21% от работниците в ЕС съобщават, че работят на смени, в сравнение със 17% десетилетие по-рано.

Макар че работата на смени е подходяща за някои хора, доказателствата сочат, че тя уврежда здравето им, особено ако се редуват дневни и нощни. 12-часовите смени, ротационните смени и непредсказуемите графици се свързват с по-висок риск от психични заболявания, сърдечно-съдови и стомашно-чревни проблеми.

Работата на смени също може да навреди на семейния живот. „Разводът е много лошо нещо. Виждаме много разводи само поради факта, че семействата, особено младите двойки, са далеч от семейството си за 12 часа и след това, когато се приберат у дома, искат просто да спят“, споделя един мениджър в промишлен завод в САЩ пред учени, изучаващи въздействието на работата на смени. Работник от същото проучване казва: „Това променя времето ни със семействата. Променя времето за нашия социален живот и църковните и обществени групи. Всички тези неща, в които бихте желали да участвате."

Старите работни модели се разрушават и в офисния живот, но в този случай двигателят са преди всичко служителите. Пространствената свобода за работа извън офиса, засилена неимоверно от пандемията, увеличи свобода за работа по всяко време. „Асинхронна работа“ е новата модна дума в средите на човешките ресурси и мениджмънта. Това си има и предимства: избягва се неприятното тъпчене във влаковете всяка сутрин и вечер, и се позволява на хората да нагаждат работата си според други приоритети или отговорности.

Има и недостатъци. Проучване сред работници от 15 държави, публикувано през 2017 г., установи, че въздействието на дистанционната работа върху баланса между професионалния и личния живот е „много двояко“: работниците докладват за повече време със семействата си, но също така за увеличено работно време и размиване на границата между платената работа и личния живот.

Регулаторите вече обмислят как да защитят квалифицираните работници. Франция и Мексико, например, обещаха „право на изключване“ от имейли и телефони. Но регулаторите трябва да обърнат повече внимание и на работниците на смени, чиито часове, диктувани от работодателя, могат да не съответстват на биологичния им часовник или семейния живот.

Разпадането на старата работна седмица създава печеливши и губещи. Едно от ярките разделения в света след пандемията ще бъде между тези, които могат да приспособят работата към живота си, и тези, които трябва да организират живота около работата си.