Европа инвестира в собствения си енергиен крах

Цените на природния газ в Европа чупят рекорд след рекорд. Великобритания е изправена пред недостиг на енергийни доставки, навяващ спомени за недоволството от края на 70-те години на миналия век. Китайските фабрики затварят врати поради недостиг на електроенергия, а перспективите стават все по-мрачни, пише Ирина Слав в коментар за Oilprice.

Когато през миналия месец цените на газа в европейските пазари започнаха да нарастват все по-бързо, докато континентът се подготвя за зимата, страните разбраха, че не са единствените за своите доставчици и изведнъж този ресурс стана изключително важен.

Това се случва, след като Европейската комисия изключи природния газ от списъка с допустими нисковъглеродни енергийни източници, като заместник-председателят на изпълнителната власт на Европейския съюз (ЕС) по въпросите за климата Франс Тимерманс подчерта, че „синьото гориво“ няма място в прехода.

Сега изглежда, че Тимерманс и неговите колеги в Брюксел са допуснали голяма грешка. 

От години Европа се опитва да затвори страницата за въглищните централи и изгражда слънчеви и вятърни паркове, тъй като се стреми да стане най-зеленият континент в глобален план и да поведе енергийния преход с твърдението, че емисиите на въглероден диоксид са най-големият проблем на планетата, защото те водят до неблагоприятни климатични промени. Това е съчетано със спад на инвестициите в производството на петрол и газ.

Сега ЕС се сблъска с първата сметка за своя нисковъглероден фест.

"Може да стане много грозно, освен ако не действаме бързо, за да се опитаме да запълним всеки сантиметър от газохранилищата", предупреждава Марко Алвера, изпълнителен директор на италианската компания за енергийна инфраструктура Snam, пред Bloomberg миналия месец. "Можете да оцелеете една седмица без електричество, но не можете да оцелеете без газ".

Според плановете за зелен преход на ЕС - и на всички други страни със зелена програма - властите са склонни да приемат, че единственият път към въглеродонеутрално бъдеще минава през тотална електрификация. И тези планове показват, че всичко ще бъде лесно и евтино, повтаряйки вече увековечените думи на британския премиер Борис Джонсън, обръщайки думите на жабока Кърмит: „Лесно е да бъдеш зелен“. Джонсън също подчерта, че е възможно Великобритания да стане 100% зелена (с включена ядрена енергия) до 2035 г.

Властите в Китай вероятно също са допуснали, че преходът ще бъде лесен, след като наложиха по-строги правила относно емисиите за промишлеността и компаниите за комунални услуги. Въпреки това Пекин разреши на електрическите централи да използват „каквото е необходимо“ за генерирането на електроенергия, след като страната се сблъска с недостиг на енергийни доставки. Но дали реакцията не е закъсняла, след като фабриките започнаха масово да преустановяват работа?

Годините на недостатъчни инвестиции, след като въглищата се превърнаха в най-голямата грешка на човечеството, сега изплуват на повърхността пред очите на правителствата. Но това трябваше да се случи. След като една суровина се демонизира, суровина, която е играла съществена роля в прогреса на цивилизацията повече от век, и светът налива милиарди долари в нейното заличаване, може би в крайна сметка тези усилия ще пожънат успех. Но междувременно е добра идея да се уверите, че имате алтернатива на тази суровина, която може напълно да я замести.

Енергийната криза е показала по недвусмислен начин, че вятърната и слънчевата енергия не могат да се сравняват с въглищата, петрола или газа по отношение на надеждността при доставките. Не могат, защото зависят от климата и времето.  Но въпреки това ЕС се втурна към тях, повличайки Китай и САЩ, за да замени изкопаемите горива. Сега всички плащаме първата вноска за тази прибързана покупка на възобновяеми източници.

Всъщност е напълно вярно да се обяснят високите цени на енергията с политиките за преход към чиста енергия. Именно тези политики обезсърчават инвестициите в добива на петрол, газ и въглища. Именно тези политики доведоха до постепенното прекратяване работата на въглищните и ядрените централи, чийто капацитет просто не може да бъде заменен от вятъра или от слънчевата енергия. И именно тези политики в Европа, Китай, Северна Америка и другаде по света, освен ако не бъдат преразгледани, за да отразят малко по-добре реалността, ще осъдят милиарди хора на недостиг на енергия и по-високи сметки за електричество.