Как можем да споделяме разделения си свят

И така, как може това да работи, не само през следващите няколко години, а през това, което вероятно ще бъде много десетилетия, вероятно поколения? Краткият отговор е: трудно. По-дългият отговор е: чрез амбициозна прагматичност. Трябва да приемем, че ние споделяме планетата и взаимодействаме един с друг твърде дълбоко, за да не си сътрудничим, колкото и да не се харесваме. Това, което трябва да направим, е да дефинираме и интернализираме фундаменталните интереси, които ни обединяват.

Какво може да означава това на практика?

Що се отнася до просперитета, най-важното изискване е всяка страна, особено суперсилите, да определи свободата, от която се нуждае, за да защити желаната икономическа и политическа автономия, и такава в областта на сигурността, като същевременно се придържа към ангажиментите, които правят действията й предвидими.

По отношение на мира целта трябва да бъде прозрачност относно целите и способностите на всяка страна, с оглед избягване на военни или други подобни изненади. Това ще изисква дълбока ангажираност между китайските и западните военни и граждански институции.

Що се отнася до опазването на планетата, едно от най-важните предизвикателства, от съществено значение е да се постигне съгласие за това как да се смекчат заплахите за климата. Резултатът от COP26 ще даде убедителна индикация дали това е възможно. Но по-големият капацитет за управление на пандемии също е спешен.

Намираме се в ключов момент от историята.

Старата, доминирана от Запада, икономическа система няма да се развие в по-подредена глобална система, както някои се надяваха през 90-те години. Междувременно остава голямото предизвикателство за осигуряване на мир в ядрена епоха, а по-новото предизвикателство за опазване на биосферата става все по-неотложно.

Не трябва да изоставяме опитите за глобално сътрудничество. Това би било катастрофа, застрашаваща мира, просперитета и планетата. Вместо това трябва да се съсредоточим върху дефинирането и осъществяването на минималното сътрудничество, което трябва да имаме сега, за да постигне човечеството това, от което всички имаме нужда.

Това ще включва единодействие за създаване или обновяване на: първо, институции и практики за насърчаване на просперитета, които могат да предложат икономическо развитие, управление на дълга и предвидима либерална търговия; второ, институции и практики за защита на мира, които ще осигурят прозрачност и надеждна сигурност за всички; и накрая, институции и практики за защита на планетата, които ще осигурят обитаема Земя за нас и фауната.

Нищо от това няма да е лесно. Но стигнахме до точка, в която алтернативата от надхвърляне на нашите ограничения означава катастрофа. За да се радваме на мир, да просперираме и да защитим нашата планета, трябва да се съгласим да не се съгласяваме, като същевременно си сътрудничим.

Не съществува друга разумна алтернатива.