Плановете на Азербайджан за Нагорни Карабах са големи, но дали ще се реализират?

Азербайджан иска да направи Нагорни Карабах модел на устойчивост, основан на използването на възобновяема енергия и развитието на „умни“ населени места. Баку не крие плановете си да съживи икономиката на Нагорни Карабах, откакто си възвърна контрола над по-голямата част от спорния регион миналата година след 44-дневна война с Армения.

Първата грижа на страната в региона е енергията, пише онлайн изданието Emerging Europe.

Краят на войната остави Баку да контролира 36 водноелектрически централи в Карабах, както и районите Келбаджар и Лачин. Преди конфликта територията произвеждаше цялата си електроенергия и дори изнасяше част от нея за Армения. Това беше една от малкото области, в които властите на Карабах не зависеха от Ереван.

Според доклад на отдела за електроенергия и енергийна ефективност към азербайджанското министерство на енергетиката, след края на войната арменските сили са унищожили редица електроцентрали при отстъплението си. Армен Товмасян, фактическият министър на икономиката и земеделието на Карабах, отрича тези твърдения и казва, че въпреки че част от инфраструктурата е била повредена по време на сраженията, няма пълно унищожение.

Зелен Карабах

През февруари, само три месеца след сключването на споразумението за прекратяване на огъня, средно голяма водноелектрическа централа бе открита в района на Лачин. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев, който беше на церемонията по откриването, каза, че електроцентралата има „голямо значение“, тъй като „възобновяемата енергия има огромен потенциал“ за развитието на региона.

През лятото други две средни централи в района на Тертер, Суговушан-1 и Суговушан-2, възстановиха работа. Преди те бяха собственост на арменската компания Artsakh HEK и са работили под различни имена, Mataghis-1 и Mataghis-2. Под контрола на Баку тези централи са собственост на държавата и се управляват от държавната енергийна фирма Azerenergy.

Други две електроцентрали, Khudaferin и Maiden, се строят на река Араз, която служи като граница между Азербайджан и Иран. Строителството им започва още по времето на съветската власт, но е прекъснато след първата Карабахска война през 1993 г., когато регионът попада в ръцете на арменците. Въпреки това Иран продължи с проекта от неговата страна на реката.

През 2016 г. Азербайджан и Иран сключиха сделка за продължаване на строителството на електроцентралите, въпреки че Баку по това време нямаше контрол над територията. Сега се очаква електроцентралите да започнат да произвеждат енергия през 2024 г. Продукцията ще бъде разделена поравно между Техеран и Баку.

Освен водноелектрически централи, азербайджанското правителство планира да изгради съоръжения за вятърна и слънчева енергия и да превърне Карабах в „зона за зелена енергия“. Според азербайджанския министър на енергетиката Парвиз Шахбазов електричеството в района на Карабах ще се произвежда изцяло чрез зелени енергийни източници.

Производството на енергия в региона е толкова важно, че загубата на територии се отрази негативно на енергийната сигурност на контролираната от Ереван част от Карабах и дори на самата Армения.

Преносът на електроенергия между Армения и Карабах беше прекъснат, след като районът Келбаджар, който беше пресечен от електропреносни линии, беше отстъпен на Азербайджан.