Плановете на Азербайджан за Нагорни Карабах са големи, но дали ще се реализират?

Според Мурад Мурадов, заместник-директор на Topchubashov Centre, базиран в Баку мозъчен тръст, енергийната уязвимост на Армения се е увеличила значително в резултат на деокупацията на Карабах. „През последните години [Армения] нелегално внася електричество от водноелектрически централи в Карабах“, казва той. „Сега има ясни признаци на постоянни проблеми с доставките, които не могат да бъдат разрешени по същество без сътрудничество с азербайджанските власти“, допълва той.

„Умни“ населени места

Азербайджанското правителство се готви да засели свои граждани на територията. Баку заяви, че иска да изгради „умни села“, в които да се настанят стотици хиляди вътрешно разселени хора.

Умните населени места са концепция, фокусирана върху цялостното развитие на селските райони. Това са малки общности, насочени към максимално икономическо развитие чрез използване на съвременни технологии за автоматизация и възобновяема енергия.

Правителството също така планира да разшири системата „агропаркове“: мащабни, субсидирани от правителството агробизнес предприятия, за да ускори допълнително възстановяването на селския район. Агропаркове работят в Азербайджан от 2012 г. Идеята за „умните“ села обаче е нова, разглеждана от Баку като начин за презаселване на повече от 600 000 разселени азербайджанци.

На 17 октомври министърът на земеделието Инам Каримов заяви, че интелигентните села ще бъдат въведени чрез зелена и алтернативна енергия и интелигентна система за управление. Той добави, че селата ще бъдат заобиколени от интелигентни ферми.

Предизвикателства

Докато Баку планира да инвестира 1,3 милиарда щатски долара в проекта, има няколко предизвикателства пред ефективното му изпълнение. „Според мен има две големи потенциални заплахи, които биха могли да предотвратят успеха на проектите: липсата на цялостна инфраструктура и широкото лошо управление (включително корупция)“, казва Мурадов пред Emerging Europe. „Цената също е предизвикателство. Ето защо правителството е толкова активно в привличането на чужд капитал“, допълва той.

Мурадов добавя, че азербайджанското правителство – поне в своите декларации, желае да подобри прозрачността и да премахне корупцията и ненужните разходи.

Азербайджанският инвестиционен холдинг, създаден през август 2020 г., сега преразглежда бизнес процесите и поръчките на най-големите държавни предприятия в страната, включително енергийните гиганти SOCAR, AZAL, Azerenerji.

„Тези държавни предприятия трябва да играят ключова роля във възстановяването на Карабах, така че е много важно да се сведе до минимум неправилното боравене с публичната собственост и да се повишат управленските компетенции“, казва той.

Мурадов смята, че ключът към въвеждането на интелигентни села и агропаркове в Карабах е напредъкът в азербайджанско-арменските преговори и активната готовност на двете страни да избегнат рестарт на конфликта.

„При положителен сценарий идеите, които сега са предимно на хартия, ще бъдат превърнати в реалност след около четири до пет години“, заключава той.