Пазарите трябва да се приспособят към по-политически централни банки

Опитът да се инвестира правилно в този свят, раздиран от пандемия, изисква внимателно изследване на политиките на големите централни банки, пише за Financial Times сър Джон Редууд, главен глобален стратег на Charles Stanley.

Федералният резерв на САЩ (Фед) поведе извънредните мерки след срива поради вируса през март 2020 г. Японската централна банка (ЯЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) бяха важни източници на подкрепа за финансовите пазари и икономики.

Китайската централна банка провежда по-строга политика от останалите, докато избягва рецесията. Китайските акции, както очаквахме, бяха засегнати от монетарните рестрикции и мерките срещу ексцесиите в сектори като недвижимостите.

Купуването на облигации и ниските лихви доведоха до поскъпване на ценните книжа с фиксиран доход и тласнаха хората към акции с по-висока доходност, които изглеждаха евтини в сравнение с ниската текуща възвръщаемост на облигациите.

Днешните повишени стойности на акциите се дължат до голяма степен на решенията на централните банки да намалят лихвените проценти с оглед поддържането на висока ликвидност на пазарите на активи и на ниски лихвените проценти по дългосрочните заеми. Решението на Фед да влее поне 3 трилиона долара, за да компенсира ефектите от блокадите, ме убеди да инвестирам от лятото на 2020 г. в очакване на рязко възстановяване на пазарите на акции на фона на всички тези пари.

С наближаването на края на годината въпросът е дали те ще оттеглят стимулите твърде бързо за пазарите, тъй като се стремят да овладеят инфлационния дух, който изпуснаха от бутилката. Досега имаме добра възвръщаемост за инвеститорите, тъй като икономиката на САЩ продължава да е гореща.

Пазарите бяха започнали да вярват, че големите централни банки са независими и че това е нещо добро. ЕЦБ беше моделирана - отчасти по подобие на Бундесбанк - въз основа на идеята за независими експерти, които определят краткосрочните лихвени проценти с оглед задържане на инфлацията. ЯЦБ и Фед също имат цели за инфлация от 2 процента.

Идеята за независими централни банки, осигуряващи дисциплина, дойде през първите две десетилетия на този век. Теорията казва, че те ще бъдат управлявани от мъдри, безпристрастни хора, които разбират икономиките и пазарите толкова добре, че знаят кога да увеличат парите и кредита, и кога да ги свият чрез промяна на лихвените проценти, за да поддържат инфлацията на ниво от около 2 процента.

Трудно е да се разбере защо хората вярват в това. В крайна сметка икономиките бяха дълбоко белязани от банковия бум и крах, когато централните банки позволиха на търговските банки да разширяват кредита и да надуват стойността на активите, само за да ги спрат твърде рязко през 2008 г., предизвиквайки банкова криза, пазарен срив и голяма рецесия. Централните банки успешно обвиниха търговските банки за ексцесиите, без да признават своята роля в бума и краха.

Оказа се много трудно да се намерят тези уникално проницателни хора с правилни преценки, които могат да избегнат големи залитания. Обикновено те се назначават от президенти или министър-председатели с помощта на финансови министри, които имат политически интерес от политиките, които въпросните хора следват. Тази година няколко големи централни банки прогнозираха инфлацията да бъде много по-ниска, отколкото се оказа.

Трудно е да се посочи напълно независима централна банка дори в настоящата ера на уж независимост. Днес можем да видим тенденция правителствата да имат по-ясно изразено влияние.