За опасностите от политизирането на централните банки

Натискът върху тях нараства, докато правителствата се борят с дълга, Covid и инфлацията

08:18 | 22.12.21 г.

Снимка: Bloomberg

Измина една година, откакто Анди Хaлдейн, тогава главен икономист на Английската централна банка (АЦБ), изнесе лекция, възхвалявайки добродетелите на независимите централни банки. Думите му днес звучат по-актуално от всякога, пише Патрик Дженкинс за Financial Times.

„Правителствата имаха естествена наклонност да инфлират икономиките си, особено по време на избори“, каза той, обяснявайки, че „инфлационният уклон“, който спомогна за отвързаните цени през 70-те години, след това наложи модата за независимост на централните банки.

Днес близо 90% от централните банки в света са класифицирани като независими. Но докато финансовите министри се борят с рекордните дългови тежести, ковид кризата и бързо нарастващата инфлация, нарастват притесненията, че централните банки ще стават все по-използвани от правителствата.

Повече от десетилетие на свръхниски лихвени проценти благоприятстваше правителствата, позволявайки дълговете да останат управляеми, въпреки набъбването си. Някои правителства открито притиснаха централните банкери за още по-хлабави политики: когато беше президент на САЩ, Доналд Тръмп скандално призова „тъпаците” от Федералния резерв да намалят лихвите до нула, като говореше за потенциалните отрицателни лихви като за „подарък“.

А инфлацията, която властва в голяма част от света сега, след бързото икономическо възстановяване от пандемичните локдауни, може и да тревожи някои, но също така е политически популярна в някои среди - и не само защото ерозира купчината дълг или улеснява идеологически императиви като жилищната собственост чрез евтини ипотеки. В популистка реч на конференцията на Консервативната партия през октомври премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън призова бизнеса да плаща по-високи заплати на служителите си.

Реториката на Тръмп и Джонсън предизвика предположения, че монетарните решения на Фед и АЦБ са били по-стимулиращи и по-малко „независими“, отколкото сочеха икономическите данни.

Покачването на лихвите от АЦБ (от 0,10% на 0,25% - бел. прев.) може да подкопае донякъде този наратив. Но при цел за инфлация от 2 процента и покачване на цените с над 5 процента, странното беше, че бе необходимо толкова време за вдигане на лихвите.

„Идеята за независими централни банки в наши дни е фантазия“, казва един бивш централен банкер, сега в управлението на активи. Според него структурно по-опасно от огромните балони при активите, създадени във всичко - от акции до собственост, е, че централните банкери са се съобразили с интересите на политическите лидери, извиквайки лошите стари времена на зависимите централни банки.