За опасностите от политизирането на централните банки

Това излиза извън рамките на паричната политика. Една скорошна британска инициатива, привидно незначителна, но с потенциално големи последици, беше планът да се гарантира, че регулаторите в АЦБ (и в Органа за финансово поведение) вземат предвид конкурентоспособността на Обединеното кралство при определянето на правилата. Това беше бедствие с глобални последици, когато възвести регламент за „леко докосване“ преди 2008 г. Възстановяването му е рецепта за нови проблеми.

Друго по-малко забележимо предложение е също толкова застрашително. През септември Министерството на финансите на Обединеното кралство издаде консултативен документ, „Преглед на депозитната схема с кешово съотношение”, предлагащ реформа на дългосрочна схема, която задължава търговските банки да финансират АЦБ. Документът не само предлага преминаване към друга система, но мимоходом изтъква, че новият налог ще бъде определен „като част от годишните процеси на определяне на бюджета и ще бъде обсъден с Министерството на финансите“. Това е значително отклонение: сегашната депозитна схема работи без правителствена намеса в продължение на пет години.

Критиците на отношенията между правителството и АЦБ твърдят, че фината политизация на управлението е помогнала подобни реформи да останата неоспорени. Консерваторката Дидо Хардинг е член на надзорния борд от 2014 г.; към нея през 2019 г. се присъедини финансистът Рон Калифа, автор на финтех преглед, поръчан от Министерството на финансите. Губернаторът на АЦБ Андрю Бейли, предпочетен от правителството пред препоръчаната кандидатура на Министерството на финансите, се смята за по-политически ориентиран от много от предшествениците си.

Обединеното кралство не е само. В САЩ председателят на Фед Джей Пауъл беше критикуван в някои кръгове първо за това, че се поддава на желанието на Белия дом на Тръмп за по-хлабава монетарна политика, а по-късно за по-ретриктивната си позиция, вдъхновени от президента Джо Байдън и министъра на финансите Джанет Йелън. Харухико Курода, управител на Японската централна банка (ЯЦБ) и най-ентусиазираният поддръжник на благоприятното за правителствата количествено облекчаване (покупка на активи - бел. прев.), също се смята, че е размил границите между политиката и монетарния контрол.

„И така, какво ни е донесла независимостта на централните банки?“, попита Халдейн в края на лекцията си. Тя помогна да се контролира инфлацията и поне през последното десетилетие помогна за поддържането на финансова стабилност, заключи той. „Нейното опазване, както и това на институционалния режим, в който тя е вградена, сега е по-важно от всякога.“ Напълно вярно.