Облигационният пазар в САЩ отказва да приеме икономическата реалност

През последните четири десетилетия облигациите бяха толкова близо до титлата "сигурен актив", колкото е възможно за финансовите пазари. От 1982 г. насам индексът Bloomberg U.S. Aggregate Bond е имал само четири години на спад и никога две поредни. Но след понижение с 1,54% миналата година, бенчмаркът вече е надолу с 1,62% през тази. Може ли това да е краят на печелившата серия, пише за Bloomberg Кевин Мюър, бивш трейдър на деривати върху акции.

За да отговорим на този въпрос, трябва да разберем, че инвеститорите в облигации продължават да прогнозират гореща икономика, която ще продължи дори под напрежението на ограничени увеличения на лихвените проценти. Това може да се види в разликата между доходността по краткосрочните и дългосрочните облигации, известна като кривата на доходността, която се сляга, тъй като инвеститорите калкулират повече повишения на лихвите от Федералния резерв тази година (което вдига краткосрочната доходност - бел. прев.).

През последните 40 години централните банки използваха лихвените проценти като основен инструмент за влияние върху икономиката. Инфлацията е твърде гореща? Повишаване на ставките. Икономиката е в затруднения? По-ниски ставки. Промяната на лихвите пряко засяга създаването на кредити от частния сектор и прекалибрира икономиката, както е необходимо.

Това разчитане на паричната политика също така доведе до тласкане на частния сектор към все по-голям дълг. И все пак това, което открихме през 2008 г., беше, че дори понижаването на лихвите до нула не може да подтикне още дълговата експанзия. В отговор централните банки въведоха нетрадиционни монетарни политики като количествено облекчаване (покупка на активи - бел. прев.) и контрол над кривата на доходността. Някои държави дори опитаха отрицателни ставки.

Въпреки че много пазарни участници се притесняваха, че тези нови политики ще доведат до хиперинфлация, това не се случи. Вместо това икономиката след финансовата криза беше проблемна, генерирайки едно от най-слабите възстановявания през съвременните времена. През следващото десетилетие пазарът научи, че когато частният сектор е изправен пред рецесия на баланса, неконвенционалните парични стимули оказват малко влияние върху реалната икономика. Монетарните инжекции са затворени във финансовата система и водят до ограничен икономически растеж.

Този урок е отчасти отговорен за много различния икономически отговор на кризата с ковид. Вместо да остави тежката работа на Фед, правителството на САЩ се ангажира с най-агресивните фискални стимули след Втората световна война. Тези огромни дефицитни разходи бяха придружени от безпрецедентно количествено облекчаване от Фед. Противно на това, което много пазарни спецове прогнозираха в началото на пандемичната паника, както облигациите, така и акциите отбелязаха печалби през 2020 г., след първоначалните големи загуби. Скоростта на възстановяването на пазара зашемети всички, дори най-оптимистичните анализатори, като се дължеше на драматично различния отговор на правителството на икономическия спад.

Въпреки това пазарът приема, че това възстановяване ще наподобява онова от 2009 до 2012 г. Много фонд мениджъри са по-загрижени за способността на икономиката да издържи на по-високи лихви, отколкото за ускоряването на икономическата експанзия. Те посочват предстоящото оттегляне на фискалните стимули, съчетано с обръщането на монетарната експанзия, твърдейки, че Фед ще има трудности да повиши значително лихвите без икономическо или пазарно сътресение.

Колективното мислене на участниците на облигационния пазар приема, че 40-годишната тенденция, при която икономическият цикъл изисква все по-малко повишения на лихвите от Фед, е непокътната. Лихвеният връх на Фед понастоящем се оценява на около 1,85%, в сравнение с настоящите 0,25%. Това означава, че пазарът прогнозира Фед да повиши лихвите до ниво с около 50 до 75 базисни пункта по-малко от пика при предишния цикъл, преди икономиката или пазарите да наложат нов цикъл на облекчаване.