Облигационният пазар в САЩ отказва да приеме икономическата реалност

Пазарът на облигации греши.

Преди кризата с коронавируса всеки икономически спад беше посрещан от Фед с насърчаване на повече кредитна експанзия в частния сектор. Това ставаше все по-трудно, тъй като частният сектор имаше повече дълг от предишния цикъл, което означаваше, че са необходими по-ниски лихвени проценти, за да се насърчат повече заеми, и по-малко повишения на лихвите за охлаждане на икономиката.

Обаче огромните фискални дефицити от пандемичния отговор оказаха драматичен ефект върху балансите на частния сектор. Много стратези от Уолстрийт изпитват резерви към правителствените дефицити, но счетоводна аксиома е, че дефицитът на правителството е излишък на частния сектор.

По време на финансовата криза много участници на облигационния пазар бяха загрижени, че извънредната монетарна експанзия ще предизвика експлозия на инфлацията. Но скоростта на обращение на парите се срина, тъй като имаше малко търсене на пари и още по-малко предлагане поради затягането на кредитните условия.

Малко инвеститори изглеждат загрижени сега от продължително нарастване на инфлацията, защото предполагат, че скоростта на обращение ще остане потисната. Ами ако подобрението в баланса на частния сектор е посяло семената за следващата голяма кредитна експанзия?

Много инвеститори подчертават спадащата раждаемост сред милениалите (родените между 1980 и 1995 г. - бел. прев.) като допринесла за миналата тенденция на дезинфлация. За милениалите липсата на възможности за кариера и финансовите тежести със сигурност оказаха влияние. Обаче пазарът на труда сега се доближава до нива на затегнатост, невиждани от десетилетия, а фискалните стимули подобриха значително балансите на потребителите.

Размерът на дълга на домакинствата в САЩ като процент от БВП е спаднал от връх от почти 100%, след последната рецесия, до около 75% в момента. В комбинация с намаляването на лихвите това означава, че обслужването на дълга, като процент от разполагаемия доход, не е било по-лесно от повече от 40 години.

Много пазарни анализатори се фокусират върху бейби бумърите (следвоенното поколение - бел. прев.), защото те имат най-голямо богатство, но най-голямата възрастова група като размер са милениалите. Ако те дадат началото на свои собствен мини бейби бум, това може да означава, че разширяването на частните кредити за потребителите е на път да започне.

Другата пандемична промяна в икономиката е, че продължилата десетилетия тенденция на офшоринг се прояви като слабост по отношение сигурността на веригите за доставки. Президентът Джо Байдън превърна в приоритет решоринга (връщането у дома - бел. прев.) на производството, като това вероятно е едно от малкото неща, по които и двете партии в САЩ са съгласни. Това ще означава много повече капиталови разходи през следващите години. То също има потенциала да създаде много по-стабилно икономическо възстановяване, отколкото това в предишни цикли.

Не знам кое би било по-голяма изненада - икономическо възстановяване, което надхвърля очакванията, или две поредни години със спад на индекса Bloomberg U.S. Aggregate Bond. Но шансовете и за двете са по-високи, отколкото много инвеститори в облигации осъзнават.