Видяхме ли вече максимума на западното единство относно Украйна?

Месец след инвазията на Русия части от Украйна са в руини, почти една четвърт от населението бе принудено да напусне дома си, а в Мариупол, Харков и другаде бяха извършени невъобразими зверства. Киев и неговото правителство обаче се държат благодарение на забележителната устойчивост на украинския народ. А западните демокрации – както демонстрира тридневното посещение на президента на САЩ Джо Байдън в Европа миналата седмица за срещите на високо равнище на ЕС, НАТО и Г7 – запазиха солидарността си. Това може да обясни предварителните знаци, че Русия може да деескалира военните си амбиции, пише Financial Times в редакционен коментар. 

Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-голям е рискът и за Запада. Съюзниците показаха забележителна решимост, която обърка Москва. НАТО беше съживен. Срещата на върха в четвъртък предприе необходимите стъпки, за да възпре Русия от разширяване на войната извън Украйна, като одобри разполагането на четири нови бойни групи в Унгария, Словакия, Румъния и България. Западните съюзници също така продължават да изпращат отбранителни оръжия в Украйна, игнорирайки заплахите на Русия, че ще атакува конвоите с оръжие.

Демокрациите наложиха също санкции, които ще нанесат значителна икономическа вреда на Русия. Институтът за международни финанси сега прогнозира, че ако сраженията продължат, официалните мерки и „самосанкционирането“ от страна на чуждестранни фирми могат до края на 2023 г. да заличат 15-годишен руски растеж.

Някои европейски съюзници се дистанцираха от спонтанната забележка на Байдън, в края на тежката му, но иначе внимателно подготвена реч във Варшава, че „този човек не може да остане на власт“. Макар че Белия дом по-късно изясни коментарите на президента и каза, че смяната на режима в Москва не е политика на САЩ, подобни необмислени коментари ще предизвикат безпокойство сред съюзниците. Те вероятно ще бъдат използвани от Путин като потвърждение на твърдението му, че Западът е решен да смаже режима му.

Обединеното кралство, макар и един от най-активните доставчици на оръжие за Украйна, даде знак, че смята, че не е препоръчително да се притиска руският лидер. Външният министър Лиз Тръс каза, че някои санкции срещу Русия могат да бъдат премахнати, ако Путин изтегли всичките си войски от Украйна и се откаже от „по-нататъшна агресия“. Санкциите могат да бъдат „подновени“, ако Москва предприеме нови офанзиви. Подобни различия намекват за дилеми по отношение на евентуално мирно споразумение между Киев и Москва.

Появиха се пукнатини и относно това дали да се наложи пълно европейско ембарго върху руския износ на петрол и газ. Германският канцлер Олаф Шолц предупреди миналата седмица, че това ще предизвика остра рецесия в Германия и в цяла Европа. Байдън предложи да увеличи доставките на американски втечнен природен газ за ЕС с 15 милиарда кубически метра тази година (в допълнение към повишението с над 22 млрд. куб. м. миналата). Но това е само една десета от предоставяните от Русия 155 милиарда кубически метра.

Друга потенциална разломна линия е нивото на военна помощ за Украйна и въпросът за пряка намеса – особено ако руският лидер използва оръжия за масово унищожение. Единствената „червена линия“ на НАТО беше заявлението, че ще „защитава всеки сантиметър“ от територията на алианса, ако той бъде подложен на руска атака. Миналата седмица Байдън очерта друга червена линия, предупреждавайки, че САЩ и съюзниците им са готови да отговорят реципрочно, ако Москва използва химическо оръжие.

Западните съюзници досега изненадаха дори самите себе си със своята солидарност. В името на Украйна и европейската сигурност трябва да се надяваме, че постигнатото до момента единство няма да се окаже максимумът.