Икономическото мислене се намира в решителна повратна точка

Но завръщането на държавата предшестваше днешното внезапно нарастване на инфлацията и основните ѝ причини – пандемията, скокът при енергията и инвазията на Владимир Путин срещу Украйна. Доверието в социално-икономическия модел след 1980 г. вече се разпадаше под натиск както от миналото, така и от бъдещето.

Популизмът на Доналд Тръмп, привържениците на Brexit и други (включително някои отляво) представлява носталгия по предишен социален договор, запомнен (с право) като по-контролиран и (погрешно) като по-проспериращ. Междувременно възходът на дневния ред за климата отговаря на широко разпространеното убеждение сред избирателите, че настоящите икономически реалности застрашават бъдещето им.

Има огромни разлики между тези две позиции, разбира се. От една страна, декарбонизираната икономика е възможна, докато връщането към 50-те години не е. Но независимо от това колко са реалистични целите им, двете гледни точки предполагат по-интервенционистка и контролираща държава.

Това помага да се обяснят променящите се концепции за това как да се управлява икономиката сред центристките политици и пазителите на икономическата ортодоксалност. По-големият акцент върху осигуряването на социално сближаване и активното прекрояване на структурата на икономиката е нещо повече от временен отговор на извънредни ситуации.

Засега 2022 г. се усеща като момент от 1945 или 1979 г. – повратна историческа точка или промяна на парадигмата. Но преходът към нова философия за управление на икономиката все още може да бъде дерайлиран. Годините на пандемия доведоха до държавни интервенции, невиждани от десетилетия - като бързото възстановяване на доходите и работните места е доказателство за техния успех. Но се налага ревизионистки възглед, който има за цел да дискредитира политиките, довели до исторически бързо възстановяване.

В контекста на този наратив настоящият инфлационен скок засенчва триумфа на трудовия пазар, който улеснява намирането на по-добри работни места. Толкова сме забравили как изглежда добрият пазар на труда, че рискуваме да повярваме, че сегашният е отклонение. Разбира се, централните банкери бяха принудени да възприемат по-ястребово отношение, отколкото е разумно.

Настоящият икономически дебат е за много повече от управлението на натиска върху разходите за живот. Въпросът е дали най-накрая ще оставим зад гърба си последните 40 години и ще се спрем на нещо по-добро.