Великобритания се нуждае от последователна икономическа стратегия

Изминаха повече от 12 години, откакто Консервативната партия се върна на власт. Докато членовете ѝ обсъждат своя четвърти лидер за това време, страната спешно се нуждае следващият ѝ министър-председател да има надеждна визия за това как да се справи със значителните предизвикателства, пише за Financial Times Джим О‘Нийл, бивш британски финансов министър и бивш главен икономист на Goldman Sachs.

Оттогава данните за брутния вътрешен продукт (БВП) на Обединеното кралство са разочароващи макар и не драстично. Ръстът на заетостта е изненадващо положителен, въпреки че голяма част от нея е нископлатена. Но също така е силно непродуктивна - годишният темп на растеж на производителността е около една трета от този през предходните 15 години. Освен ако не повторим разширяването на работната сила или производителността не се покачи значително, растежът на страната бързо ще се забави.

Един от проблемите е, че когато страната гласува за Брекзит, „връщането на контрола“ от Брюксел означаваше загуба на контрол върху работната сила. Краят на свободното движение на хора, изострено от пандемията от коронавирус, доведе до повече свободни работни места. А без скок на производителността, лостовете на паричната и фискалната политики за подпомагане на икономическите резултати са изключително ограничени.

Засега единствената градивна роля, която монетарната политика може да играе, е да таргетира инфлацията, което може да означава умишлено отслабване на търсенето и следователно цикличен икономически растеж в краткосрочен план. Без това, дългосрочното предизвикателство пред растежа ще бъде още по-трудно.

Фискалната политика може да играе по-широка роля, но бъдещият министър-председател трябва да помисли внимателно каква трябва да бъде тя. Намаляването на данъците, доминиращата тема на кампанията за лидерство, трябва да се прецени по това дали те ще стимулират цикличното търсене в икономиката, или предлагането. При настоящите обстоятелства цикличните последици почти сигурно биха довели до необходимостта от още по-рязко затягане на паричната политика от Английската централна банка (АЦБ).

И така, какъв е смисълът от незабавното намаляване на данъците, застъпвано от повечето кандидати за лидерство? Данъчните намаления биха били оправдани само ако е доказано, че повишават предлагането или производителността. И дори тогава възниква въпросът дали в момента те могат да бъдат приложени предвид по-широките социални предизвикателства.