Нашата виртуална пандемична година

Пандемията, която беше обявена преди година, ни показа колко много се нуждаем от технологиите, но и че вероятно те не са решението на най-големите ни проблеми, пише в коментар на The New York Times Шира Овиде.

Трите неща, които научих за последните 12 месеца са: технологиите показаха колко са полезни в помагането на хората и компаниите да се справят с кризата. Нашите все по-дигитални животи също така ни създадоха нови проблеми, които могат да са трудни за решаване. А най-важните неща всъщност нямат нищо общо с технологиите.

Нека поговорим за всяко едно от тези неща, допълва Овиде.

На първо място, благодарна съм, че технологиите помогнаха на милиони хора да се справят с работа, училище и семейния си живот. Също така ни държаха информирани, когато малко неща изглеждаха смислени.

Радвам се, че апартаментът ми успя да се превърне в нещо като технологична централа. Развличах се с дигитални книги и видео стрийминг, а през различни устройства се свързвах с приятелите и семейството си. Избирах да пазарувам от месния бизнес въз основа на това дали мога да правя онлайн поръчки или да си запазя време, в което да си прибера поръчаното. Технологиите помогнаха на много от нас да запазят глътка нормалност във времена на пандемия.

Един от големите въпроси, който възникна, е доколко изминалата година промени трайно моделите на работа и потребление? Най-честният отговор: кой знае?

Анализатори, които следят технологиите и потребителските навици, твърдят, че пандемията доведе до нови форми на дигиталното поведение, но в по-голяма степен забърза дигитални тенденции, които бяха започнали отдавна.

Много хора се научиха да си поръчват хранителни продукти онлайн, опитаха и харесаха услугите за поръчка на ресторантите, свързваха се с приятели през видео игри, свикнаха със срещите в Zoom и си уреждаха часове за лекар чрез видео разговори. Голяма част от това се случи по необходимост, но имаше и други полезни аспекти на нашия дигитален живот. Магазините, фитнесите и много други фирми бяха принудени да се адаптират много по-бързо към това, което потребителите искат.

Надявам се, че ще можем да запазим най-доброто от тези нововъведения. Същевременно се опасявам, че тези предимства дойдоха и с някои големи недостатъци, а баланс в това отношение не е постигнат.

Гневна съм, че толкова много хора, особено извън градските райони, не могат да получат достъп до интернет у дома. И всъщност не сме напълно наясно с размерите на този проблем.

А технологията, която обеща да донесе повече средства на мнозина по-малки играчи, също така създаде нови и нежелани зависимости от дигитални посредници като DoorDash, Amazon и Uber. Влиянието и икономическата мощ на суперсилите от Big Tech (големите технологични компании) стават още по-явни. Ще бъде провал, ако новата дигитална икономика – подобно на старата икономика – не работи за всички.

А трайният ми спомен от последните 12 месеца е, че технологиите често нямат толкова голямо значение.

Хората и ръководените от хора институции проведоха миналогодишните избори в САЩ със сравнително малко проблеми. Същевременно хората до голяма степен бяха отговорни за подкопаването на доверието в изборния процес.

Хората, които се грижат едни за други, както и изборите, които полиците правят, бяха най-важните фактори за опазването на хората – или не – по време на пандемията. А силата на ваксините срещу коронавируса и протестите, настояващи за по-справедлива държава, нямаха много общо с технологиите.

Измина една дълга, ужасна година, допълва Овиде. Надяваме се, че следващите 12 месеца ще бъдат по-светли. Но да не забравяме, че хората, а не технологиите, променят света.