Плоските криви на доходността в САЩ вещаят главоболия за Фед

Ръководителите на Федералния резерв, които сега са в период на самоналожено мълчание преди решението си от 15 декември, ясно изразиха акцента в своята политика. Те вече не се чувстват комфортно с текущото ниво на инфлация и са готови да прекратят покупките на облигации (което предхожда вдигането на лихвите - бел. прев.) по-рано, отколкото се очакваше преди, за да се поставят в позиция да повишат лихвените проценти, за да се борят с ценовия натиск, пише за Bloomberg Брайън Чъпата, CFA.

С тази рязка промяна те потенциално си създадоха друг проблем: насърчаване на педантичните търговци на облигации да изпреварят техните действия, като променят формата на кривата на доходността на пазара на ДЦК в САЩ.

Спредът в доходността между 10-годишните и 2-годишните държавни ценни книжа се сви до 0,74 процентни пункта в края на миналата седмица, най-малкият от декември 2020 г. и спад спрямо 1,13 пункта само преди месец. Накланянето на кривата между 5- и 30-годишните доходности е още по-драстично: спредът достигна 0,535 процентни пункта, най-малкият от пазарния срив през март 2020 г. и двоен спад спрямо 1,12 пункта в началото на октомври. Кривата в сегмента от 7 до 10 години е само на една стъпка от обръщане, докато тази между 20- и 30-годишните облигации е обърната от седмици.

По-плоската крива на доходността в САЩ не е чак толкова изненадваща, когато Фед става все по-рестриктивно настроен. Логиката е достатъчно ясна: централните банкери ще повишат лихвените проценти, за да охладят търсенето, повишавайки доходността на облигациите с по-къс матуритет, докато потенциалният удар върху бъдещите инфлация и растеж ще насърчи инвеститорите да купуват облигации с по-дълъг срок, като по този начин понижават доходността им. Съществуват и ефекти между активите, с перспективата затягането на паричната политика да удари високолетящите технологични акции, тласкайки повече инвеститори към активите убежища.

Но мащабът на този ход, особено след като Фед дори още не е започнал да повишава лихвите, може да изнерви леко регулаторите.

За да разберете колко извънредни са текущите нива в исторически план, помислете, че когато централната банка започна сериозно своя последен цикъл на затягане в края на 2016 г., кривата на доходността между 5 и 30 години достигна сегашното си ниво, едва след като Фед повиши лихвата по федералните фондове до диапазон от 1,25-1,50% през декември 2017 г.. Кривата от 7 до 10 години не достигна сегашната си стойност до 2018 г.

Това със сигурност е загадка. За щастие Фед има очевиден начин да се опита да изправи кривата на доходността: да остави облигациите в портфейла му да падежират, както започна да прави в края на 2017 г.

Президентът на клона на Фед в Сейнт Луис Джеймс Булард, който в средата на ноември подкрепи фокуса на централната банка към по-бърз темп на намаляване на покупките на облигации, също изпревари този въпрос. На 16 ноември, в коментар, който до голяма степен беше игнориран по това време, той заяви, че регулаторът може да допусне снижаване на баланса си в края на намаляването на покупките. В този момент, след по-малко от две седмици след решението на Фед за прекратяване покупките на активи до юни, изглеждаше странно да се говори за съкращаване на вложенията му. Сега, с рязкото накланяне на кривите на доходността, това е тема, достойна за разговор като начин за поддържане на дългосрочната доходност. Булард спомена тази идея отново в петък след ноемврийския доклад за заетостта, когато доходността на 30-годишните облигации падна с цели 0,10 процентни пункта до оскъдните 1,66%.