Русия доставя по-малко газ на Европа и никой не знае защо

Русия намалява доставките на тръбен газ за Европа в последните седмици без никакви обяснения, показват данни на аналитичната компания ICIS. Това повдига много въпроси какво следва за глобалните пазари на природен газ, пише CNBC.

Според анализаторите "Газпром" започва да намалява доставките веднага, след като германският канцлер Ангела Меркел заяви, че има механизми, които да принудят Русия да не използва природния газ като геополитическо оръжие. Тя направи това изявление, за да успокои притесненията на Украйна, свързани с реализацията на "Северен поток 2".

След дълги спорове газопроводът е почти на финалната права и чрез него Москва ще заобиколи Украйна и Полша, през които сега минава основният транзит на природен газ за Европа.

Критиците на проекта коментират, че той не е в съзвучие с плановете на ЕС за намаляване на емисиите въглероден диоксид и ще засили зависимостта на Европа от вноса на руския природен газ. И Русия, и Германия обаче нееднократно изтъкват, че това е чисто икономически проект, който цели да покрие растящото потребление на енергийни ресурси в Европа.

В Германия вече обръщат внимание на някои притеснителни индикации от "Газпром". Компанията например не пълни газохранилищата, които използва на територията на Европа и на които разчита за балансиране на увеличеното зимно потребление. Анализаторите смятат, че причината за това е, че държавният газов гигант ще опита да използва нуждата от газ, за да ускори одобрението на ЕК за търговската експлоатация на проекта.

"Газпром" обаче няма много време - според разчети на експерти първите доставки на газ по "Северен поток 2" могат да бъдат физически възможни през октомври - едната тръба на газопровода е вече готова и в момента се извършват тестове и други действия, които предхождат търговската експлоатация. Ако зимата обаче подрани, тогава ще бъде твърде късно, за да се гарантира увеличеното потребление в Европа.

Помолени за коментар от "Газпром" заявяват, че "август е още един зимен месец за газовия пазар" и поясняват, че през летния месец се правят голяма част от планираните ремонти за мрежата, за да няма изненади през есента и зимата, когато доставките "не могат да бъдат прекъсвани".

По данни на ICIS доставките по ключовия газопровод "Ямал" намаляват до 20 млн. куб. метра на ден от средата на август. Това е съществено по-малко спрямо традиционните 81 млн. куб. метра на ден, и спрямо 49-те млн. куб. метра дневно в края на юли.

Очакванията на анализаторите са намаленото газоподаване да продължи и през септември.

Едно от обясненията за това снижение може да е и пожарът в завода за кондензати, необходими за транспортиране на газа, в сибирския град Нови Уренгой. Инцидентът се случи преди две седмици.

От ICIS коментират, че именно това може да се крие и зад нежеланието на "Газпром" да участва в търговете за допълнителен капацитет в Украйна и Полша в последните седмици. Има голяма вероятност да се окаже, че компанията просто не може да запълни обемите, а не толкова това да е резултат от някакви политически игри или търговски тактики.

От началото на годината цените на природния газ на големите газови хъбове в Европа се повишиха със 116% и на 16 август достигнаха рекордните 56,17 долара за мегаватчас на хъба TTF в Нидерландия. Тази цена е референтна за газа на българския пазар. Преди дни стана ясно, че на базата на предварителните разчети "Булгаргаз" ще поиска повишение на цената на природния газ с почти 17% от 1 септември. Това развитие на пазара обаче може да означава и по-рязко поскъпване на суровината.

На цената влияе и липсата на втечнен газ - доставките отиват приоритетно за Азия и Южна Америка, където сушата ограничи производството на електроенергия от водните централи.