След Brexit Ирландия не може да има всичко

За Дъблин винаги ограничаването на щетите от Brexit е било от първостепенно значение. За съжаление, ирландското правителство е съсредоточено върху всички грешни заплахи, пише д-р Оуер Дриа, старши научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания Wilfried Martens, в анализ за онлайн изданието Politico.eu.

По време на преговорите и след това двете основни цели на страната бяха поддържането на отворена граница между Република Ирландия и Северна Ирландия и продължаването на общата зона за пътуване с Великобритания. Това е разбираемо, предвид дълбоките връзки между всички съставни части на Британските острови.

Същевременно този подход е доста късоглед, казва Дриа. Истинската за Ирландия е дългосрочните последици от това, че страната не е член на по-дълбок и по-интегриран ЕС.

По време на процеса по излизане на Великобритания от ЕС Ирландия се справяше добре. Известно време Дъблин изглеждаше, че ще повлияе успешно на политиката на ЕС по отношение на Brexit. Някои лековерни анализатори тогава определиха Ирландия като „малко вероятна дипломатическа суперсила“ - келтски колос, дебнещ по коридорите на Берлин, Брюксел и Вашингтон.

Дори когато Уестминстър смътно възхваляваше добродетелите на търговската сделка със САЩ, ирландците вече бяха заети да насърчават Конгреса, за да подкрепят публично Споразумението от Великия петък като предпоставка за такава сделка.

Истинското предизвикателство обаче идва сега, когато Великобритания си тръгна. На фона на всички спорни мотиви Ирландия не успя да разбере, че Brexit ускорява краха на нейния хиперглобализиран, данъчно конкурентен икономически модел.

Дъблин сега е самотен отстъпник в ЕС, който разчита на мултинационални компании (преобладаващо от САЩ). Това вече няма да бъде игнорирано. Сега тези компании представляват 32 процента от всички работни места в Ирландия и 49 процента от данъците върху заетостта. Забележително е, че 75 процента от последните преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Ирландия или идват от САЩ (58 процента) или Великобритания (17 процента). Само 5% са от Германия например.

Отчасти Ирландия нямаше късмет. Процесът по излизането на Великобритания от ЕС (от британска страна) е хаотичен. Появата на по-голям акцент върху данъчния национализъм в САЩ и Европа също улесни по-агресивния подход на ЕС под знамето на „справедливостта“. Администрацията на Байдън управлява тази глобална промяна и засега единствената оставаща данъчна стратегия на Ирландия е да играе на картата за „глобално споразумение“ и да се надява, че ще отнеме десетилетия да се стигне до заключение.

Европа обаче се промени и то не в полза на Ирландия заради Brexit и отговора на ЕС на пандемията от коронавируса. Европейският фонд за възстановяване е диамантът в короната на Съюза, а корпоративният данък е неговият хармонизиращ тотем. В продължение на десетилетия Ирландия се възползва от пропастта в ЕС, съчетавайки британската перспектива за търговия (и американските инвестиции) с открито еврофилска подкрепа за по-широкия интеграционен проект, включително еврото.

Сега обаче Ирландия вече не може да играе с двете страни. Brexit постави Дъблин в непреодолима обвързаност. По-нататъшното интегриране на ЕС ще смекчи многонационалния икономически двигател на Ирландия. Въпреки това членството в ЕС е жизненоважно за продължаване на такива международни инвестиции на първо място.

В същото време Ирландия също се стреми да поддържа отворени границите с Великобритания, дори когато границата между ЕС и Великобритания се втвърдява другаде.

Не само икономическият модел на Дъблин е оспорван от това развитие. Без неограничена британска подкрепа за съществуващи споразумения членството на Ирландия в ЕС ще се окаже несъвместимо с безграничен остров (при липса на обединение на Ирландия). Обединеното кралство остава извън ЕС и общото пространство за пътуване вече е странен анахронизъм в ЕС, който призовава за по-силни външни граници.

В исторически план Европа предлага на Ирландия изход от дългогодишната зависимост от Великобритания. В продължение на десетилетия целта как Ирландия да стане „по-европейска“ доведе до ангажиментите към Лондон и Брюксел. Brexit обаче подчертава реалността, че дори след век независимост Великобритания остава незаменима за политическата стабилност на Ирландия.

В крайна сметка Ирландия ще трябва да избере дали да се потопи още по-пълно в ЕС, или да заеме по-периферна позиция в Брюксел и да даде приоритет на съществуващите договорености на Британските острови. Скоро пространството вече няма да съществува и за двете.