Защо само социалните разходи във Франция не са достатъчни

Франция е на първо място по социални разходи в света. Тяхното високо равнище се дължи на колективното предпочитание към равенството, но и на оформящите се значителни неравенства.

Харчи ли Франция прекалено много пари за социални помощи? Без никакво съмнение. Тя е световен шампион в тази област, изпреварвайки Финландия и Белгия. Франция отделя близо една трета от своите средства (31,5% от брутния вътрешен продукт според ОИСР през 2016 г.), срещу една четвърт при Германия и средно по една пета в развитите страни. Несъмнено, 700 милиарда евро са си много пари.

Тези разходи не са случайни,  посочва френското издение „Ле-з-еко“ в свой материал, цитиран от БТА. Те са плод на едно колективно предпочитание към равенството. Едно древно предпочитание, за което написа още от Алексис дьо Токвил преди близо два века: „Всеки забеляза, че в наше време, и специално във Франция, тази страст към равенството заемаше с всеки изминал ден все по-голямо място в човешкото сърце".

Когато Републиката си е избирала девиз, тя е поставила равенството точно след свободата. По света само две други държави са включили тази дума в своето национално мото: Джибути и Хаити, две бивши френски колонии.

Франция, страна с малко неравенства

С тези стотици милиарди евро, които обединяват осигуряване и солидарност, Франция е една от развитите страни, където неравенството е най-малко. Делът на бедните (хората, чийто доход е под 60% от средния след социалните трансфери) в страната е 13,6%. В Европа той е по-нисък само в скандинавските държави, Холандия и Чехия.

Водещи икономисти поддържаха тезата, че борбата срещу неравенството възпрепятства икономическия растеж. През 50-те години на миналия век Никълъс Калдор обясняваше, че забогатяването на най-заможните благоприятства за пестенето (когато човек печели много пари, е по-лесно да заделя), а оттам – и за инвестициите. Двадесет години по-късно Артър Оукън поддържаше тезата, че неизбежно съществува връзка между справедливостта и ефикасността.

Изследователи обаче разбиха на пух и прах тези теории с емпирични трудове. През 2014 г. трима известни икономисти от Международния валутен фонд (МВФ) - Джонатан Остри, Андрю Бърг и Хараламбос Цангаридис - доказаха с изчисления, включващи няколко десетки страни, че „едно по-малко нетно неравенство (след преразпределението) е здраво свързано с по-бърз и по-траен икономически растеж“. Френското предпочитание към равенството следователно не е пречка.

Изкривяващи ефекти на всички равнища

Триото от МВФ доказва, че това правило си има граница. Когато преразпределението става прекалено голямо, то в крайна сметка възпрепятства икономическия растеж. Тримата икономисти установяват тази връзка, като сравняват преразпределението на брутните доходи с преразпределението на нетните, след плащането на данъците и социалните осигуровки. Проблемът на Франция не е нейното предпочитание към равенството, а това, че то е прекалено далеч от пазарните реалности: едно твърде неравно разпределение на брутните доходи, преди тяхното преразпределение. По-голямо дори отколкото в Съединените щати! За да запълнят бездната, властите повишават данъците и огромните социални осигуровки, които имат изкривяващи ефекти на всички равнища (междинни загуби, работа на черно, високи цени на труда, които се отразяват на заетостта). Патрик Артюс, главният икономист на банка Natixis, говори за „изкривяваща динамика“.

Основната причина за много от големите неравенства в „първичното“ разпределение на доходите е проста: това е равнището на заетостта. Безработицата във Франция остава висока. Твърде много младежи и възрастни са без работа. Само 64% от французите в трудоспособна възраст между 15 и 64 години работят при средно 68% за Европейския съюз, 71% в САЩ, 76% в Япония и 77% в Швеция.

Неравенства в достъпа

Решенията са много по-сложни. Образование, професионална квалификация, данъчни мерки, социален диалог, пенсии, гъвкава заетост... Не може да се отрече, че Еманюел Макрон излезе с няколко проекта в тази област. Неговото правителство намали два пъти продължителността на подготвителните курсове в т. нар. квартали в необлагодетелствано положение. Макрон прокара укази за пазара на труда. Той даде импулс за реформата на професионалното образование и квалификация и т. н., посочва БТА.

Но, както подчертават Филип Агион, Филип Мартен и Жан Пизани-Фери - трима икономисти, които подкрепиха пламенно Макрон по време на кандидат-президентската му кампания, „темата за борбата срещу неравенствата в достъпа, която оформяше политическата идентичност на кандидата, е скривана от темата за влиянието на фискалните и социалните политики върху паричните неравенства“.

Възможно е да бъдат намалени едновременно неравенствата и социалните разходи, при условие че се действа много силно с предварителна подготовка. Едно сравнение дава възможен пример: Франция е „едновременно“ развитата страна, която харчи най-много за социални разходи и най-малко за основно образование.

Проблемът далеч не опира само до средствата. Зад него стоят организационни и културни въпроси. Тук ще се реши бъдещето на френската мечта за равенство.