Гигантски кули ще чистят смога в един от градовете с най-мръсен въздух в света

Те изглеждат като излезли от научно-фантастичен филм, но гигантските кули в небосвода на индийската столица Делхи имат много важно предназначение.

The Smog Project, създаден от базираното в Дубай архитектурно студио Znera Space, е амбициозно предложение за изчистване на въздуха в един от най-замърсените градове в света.

Жителите на Делхи са изправени пред криза със смога. В един от най-тежките моменти в края на 2017 г. качеството на въздуха в града беше толкова лошо, че дишането му се равняваше на изпушването на 44 цигари на ден.

Данни на Световната здравна организация показват, че индийските градове доминират в топ 20 на градовете с най-мръсен въздух в света от гледна точка на концентрация на фини прахови частици.

В световен план вредите за здравето от замърсения въздух са добре известни. Той е причинил около 4,2 млн. смъртни случая през 2016 г., допринесъл е за 3,2 млн. нови случая на диабет на година и може да влоши познавателните способности, показаха публикувани през последните години изследвания.

The Smog Project беше номиниран за награда по време на Световния архитектурен фестивал през 2018 г. в категорията „Експериментален проект на бъдещето“ за „предложения, които предизвикват конвенционалното мислене“.

„Целта ни е да започнем разговор“, казва Наджмус Човдри, главен архитект на проекта. Човдри, който е израснал в град Чандигарх, на около 240 км северно от Делхи, сравнява индийската столица с „газова камера“, но казва, че политиците само си прехвърлят отговорността.

Намаляването на частиците, които предизвикват смог - горене на биомаса, въглеродни емисии от промишлеността и транспорта - е бавен процес, който може да продължи няколко поколения, казва архитектът. А ускоряването на икономическия растеж създава и известни проблеми - очаква се собствениците на автомобили в Индия да се увеличат със 775% до 2040 г., сочи доклад на Международната агенция по енергия от 2016 г.

The Smog Project включва голям брой 100-метрови филтриращи тръби, всяка от които може да произведе над 353 млн. куб. фута чист въздух на ден и да обслужва район от сто хектара, казват проектантите.

Входящи потоци в основата на кулите всмукват въздух, след което той преминава през пет фази на филтрация. Въздухът стига до горната част на сградата, където преминава през фото-катализиращ филтър за стерилизиране на бактерии и вируси, след което се освобождава в атмосферата.

Освен че осигуряват чист въздух, сградите улавят въглерод, който може да бъде използван в графена, бетона, изкуствените торове, мастилото и дестилирането на вода, казват проектантите.

Човдри смята, че проектът е осъществим и казва, че прототип с височина между 15 и 20 метра е в „напреднала концептуална фаза“.

Архитектът води преговори със стартъпа AirLabs в Копенхаген, специализиран в технологии за чист въздух, който може да произведе симулационни модели за проекта. Човдри обаче все още търси финансиране и казва, че освен в Индия ще проучи възможности в Обединените арабски емирства. Той отбелязва, че през последните години Дубай е преживял сериозни пясъчни бури и може също да използва технологията.