Лъчезар Богданов: Предприемачите ще назначават опитни работници над 55 години

Работната сила застарява. За десет години  работниците над 55 години заемат 20,5% от пазара на труда, като през 2007 г. този дял е бил 11,8%.

Тази тенденция очерта Лъчезар Богданов, икономически анализатор в  Industry Watch, на среща на предприемачи с експерти на Пощенска банка, които представиха най-новите продукти в услуга на бизнеса.

„За десет години работещите между 35 и 54 години са намалели от 55,4% до 53%, а работещите на възраст до 29 години  – от 32,7% до 26,5%“, посочи макроикономистът.

Според Богданов устойчиво нараства тенденцията за заетост на хората над 55 години. „Те се превръщат в целева група на бизнеса. Тези, които наемат хора над 55 години, ще са в по-добра позиция от тези, които разчитат на 22-годишните, които нямат техния опит и умения", предупреди анализаторът и посъветва предприемачите да се насочат към тази група, която може да остане по-дълго активна на пазара на труда.

„Хората там ще са по-възрастни и по-скъпи“, категоричен е Богданов и коментира, че  през втората половина на 2017 г. над 50% от работещите са на възраст от 35 до 54 г., като процентът на младите хора спрямо предходни години намалява и е едва 26%.

Той обяви, че над половин милион младежи между 15 и 24 години не работят, като това е друг недостатък, с който се характеризира работната сила в България. Според него може да се осигури заетост на младежите, които учат, с почасово работно време.

По думите му същото се отнася за младите жени, които също не работят, защото "може би гледат децата си", но на тях Богданов също препоръча програми с почасова заетост.

Тъй съветва да се осигури работа на хората между 55 и 64 години, които не са мотивирани и засега остават извън пазара на труда.

Прегряването на пазара на труда се усеща още по-силно. Увеличават се разходите за труд с 21% в обществения сектор и с 19% в частния. Наблюдава се и промяна в търсенето на кадри в някои от секторите. Най-много специалисти има нужда в IT сектора, здравеопазването, образованието и промишлеността за сметка на отрицателно търсене на хора в досега силните сектори като строителство, издателска дейност, радио и телевизия, хотелиерство, държавно управление и операции с недвижими имоти, обясни анализаторът на Industry Watch.

Той посочи и дисбаланси  в намирането на специалисти и осигуряване на работни места в някои сектори на икономиката, като съобщи, че се увеличава броят на IT специалистите, но те не са достътъчни като заявка от бизнеса. Междувременно изчезват професии като строител и работник в промишлеността.

„Съществува лаг във времето от заявката на работодателите и учебните заведения, където се обучават кадрите, затова има разминаване в очакванията и реалността“, убеден е Лъчезар Богданов.

Той напомни, че през последните две години икономическият растеж в България започна да се усеща все по-осезаемо от почти всички участници в икономическата игра както чрез много повечето работни места, така и през ръста на възнагражденията. През последните две години България е на второ място след Румъния по ръст на  заплатите с близо 20% увеличение. 

Богданов е на мнение, че са необходими предпоставки за по-висока производителност,  което се случва благодарение на иновациите, и трябва да се направи така, че с по-малко хора  да се произвежда повече.

“Това трябва да стане, от една страна, благодарение на нови технологии и инвестиции, но от друга
страна – и по-образована и грамотна работна сила”, убеден е той.

Икономистът от Industry Watch предупреди, че има зависимост от еврофондовете, която е циклична за инвестиционната активност.

„Докато през 2015 г. европейските пари са 30% от инвестициите в икономиката, през 2016 г. те са 5%, а през миналата година – 6%", отчете анализаторът. "На европейски средства разчитат изцяло някои публични сектори като транспорт – 78%, и благоустройство – 75%. Докато по-рано се разчиташе на грантове, сега европарите ще идват чрез финансови инструменти и публично-частно партньорство за реализиране на проектите“, каза той.

Богданов е категоричен, че този финансов модел ще промени финансовите потоци към общините, например, където няма да се строят спортни зали и стадиони в обезлюдени села, а ще има прозрачност при разпределение на публичния ресурс.