Рамка на национална стратегия за развитие на изкуствения интелект (AI) разработиха учени от Българската академия на науките (БАН) по инициатива на нейния председател - академик Юлиан Ревалски. Документът е предоставен за разглеждане в Министерския съвет и е изготвен с цел да се подпомогне формирането на национална стратегия за развитието на изкуствения интелект у нас до 2030 г. Европейската комисия препоръчва тези стратегии да се включат в интегриран 10-годишен план на действие.
В Рамката на национална стратегия за развитие на изкуствения интелект, разработена от БАН, се съдържа обобщение на насоките на основните европейски документи, публикувани в последната година и половина. Сред основните приоритети за приложение на изкуствения интелект са здравеопазването и земеделието. Това мнение изрази проф. Галя Ангелова, Институт по информационни и комуникационни технологии към БАН, в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.
„Ако съберем анонимни данни от пациенти за заболяванията в Европа, ще можем да научим как възникват и се лекуват заболяванията и ще можем силно да подобрим превенцията и ранната диагностика", посочи тя.
Много страни избират интелигентното земеделие за свой фокус, подчерта професор Ангелова. Постарали сме се да изготвим приложение, резюмиращо какво означава интелигентно земеделие, животновъдство, опазване на околната среда, внедряване на всякакви автомати, дронове и т.н., каза още тя.
Разработване на стратегия за изкуствения интелект в България би могло да се случи наесен, посочи гостът.
Отделно у нас имаме и ниша за създаване на специализирани роботи, отбеляза Галя Ангелова.
Изкуственият интелект в публичния сектор
„Можем да си представим интелигентни асистенти, които заместват определени длъжности. У нас колцентровете на чужди фирми също използват такива програми. Примерите в Европа на базата на събраните данни говорят за внасяне на интелигентност в проследяване на съдебни процедури“, коментира още проф. Ангелова.
Изкуственият интелект в защита от кибератаки?
„Двете области са тясно свързани. Интелигентният софтуер би следвало да е по-добре подготвен относно кибератаките, но имаме нужда и от подготвени кадри, и от политики за изграждане на мрежите“, допълни тя.
Според нея също така професиите, свързани с човешка съпричастност и комуникация, мисъл, творчество и организация, ще се запазят. Според прогнозите ѝ ще се появят професии, които допълват технологиите и обучението на изкуствения интелект.
Още от разговора вижте във видеото.


България, Гърция и Румъния се сблъскват с траен демографски спад
АПИ планира цялостен ремонт на Аспаруховия мост във Варна
България влиза под засилен европейски контрол заради висок бюджетен дефицит, какво следва
Китай и Русия в тайно съдружие се готвят за световна война
Дацов: Данъчната ни система е сред най-добрите в Европа - не товари бизнеса
Фондовете ще навлязат на жилищния пазар у нас до 10 г., засега все още са мираж
Козметиката може да е следващата мека сила на Китай
Фермерите в Уганда се противопоставят на петролопровод на стойност 5 милиарда долара
Ед Ярдени за инфлацията, цените и войната в Иран - Част 2
Ед Ярдени за инфлацията, цените и войната в Иран - Част 1
15 чудесни коли на старо, по-евтини от почивка в Слънчев бряг
Изоставена Toyota Land Cruiser възкръсна след години в гората
Суперколата на BYD: За европейци - 200,000 евро, за китайци - 64,000
Купена за 400 долара, тази кола струва 3 милиона днес
Прогрес: Volkswagen замени модерните косачки с... овце
Крал Чарлз Трети се срещна с Хари, Меган и двете внучета
Синер прекъсна приказката на Джокович на Уимбълдън
НАТО 3.0: проблемът на европейската сигурност остава зависимостта от САЩ