ЕС съживява процеса на присъединяване на Сърбия след 2 години липса на напредък

Европейският съюз се съгласи днес да разшири преговорите за присъединяване на Сърбия – най-голямата от шестте балкански страни, които искат да станат част от блока. Така съюзът съживява процеса, който показва малък напредък през последните две години, съобщава Bloomberg.

Не се очаква нито една от страните кандидати за членство да се присъедини преди 2025 г., тъй като умората от разширяването и десетилетие на кризи в ЕС породиха нежелание сред някои членки да приемат нови.

Въпреки това Европейската комисия даде на страната с население от 7 млн. души зелена светлина да започнат разговори в сферата на транспорта, енергетиката, околната среда и други въпроси при първото отваряне на нови теми за преговори, известни като глави, от 2019 г. насам. Така броят на главите, които са в процес на преговори, стигна 22 от общо 35.

„Сърбия прави още една важна крачка към присъединяването си към Европейския съюз“, заяви еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи в Брюксел във вторник след среща с високопоставени представители на Сърбия.

Изолирана и под наказателни санкции по време на насилствения разпад на Югославия през 90-те години, Сърбия стана официален кандидат за страна членка през 2012 г. Разговорите обаче бяха засегнати от спора ѝ с бившата провинция Косово, която се отдели през 2008 г. - десетилетие след войната между двете страни.

Преговорите с посредничеството на ЕС за поправяне на отношенията са в застой от години.

„Напредъкът на Сърбия по върховенството на закона и нормализирането на отношенията с Косово остават жизнено важни за цялостния темп на преговорите за присъединяване“, каза Вархеи. „Затова е изключително важно Сърбия да продължи да постига резултати“.

Списъкът от необходимите реформи на Сърбия включва трансформиране на съдебната система, за да покрие стандартите на ЕС, за което правителството планира да проведе национален референдум на 16 януари.

„Това е огромно признание за усилията на Сърбия“, каза премиерът Ана Бърнабич. Тя добави, че напасването към икономическите, екологичните и климатичните стандарти може да струва около 10 млрд. евро.