Гръцкият премиер: Фискалните правила са остарели

Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис се застъпва за реформиране на правилата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС. „Нуждаем се от нова рамка, която да гарантира финансова устойчивост“, казва Мицотакис в интервю за германския икономически всекидневник Handelsblatt. Същевременно обаче тази рамка трябва да гарантира, че „ненужните икономии“ няма да убият растежа. В разговора си с германските журналисти гръцкият премиер не посочва конкретни граници.

Пактът предвижда горна граница на бюджетния дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) и съотношение на публичния дълг от максимум 60% от БВП, но беше замразен по време на пандемията. „Настоящите цели са остарели“, казва Мицотакис. Наред с други неща той предлага „различно третиране на различните видове разходи при изчисляването на дефицита“.

Мицотакис се застъпва и за превръщането на Плана на ЕС за възстановяване и устойчивост на стойност над 720 млрд. евро, който трябва да смекчи икономическите последици от пандемията, в постоянен инструмент. Това е необходимо, „за да се финансират евтино важни инвестиции за бъдещето на ЕС“.

Премиерът консерватор, който е на поста си от две години и половина, обмисля преди всичко инвестиции в инфраструктурата, за да се справи с кризата. Тази сряда Мицотакис лети за срещата на върха на ЕС в Брюксел. В интервюто за Handelsblatt той разказва за очакванията си от новото германско правителство, за идеите си за Европа и за климатичната и енергийната криза.

Той бил твърдо убеден, че Европа не може да постигне целите си в областта на климата без газ и ядрена енергия. „Гърция няма ядрени електроцентрали и никога няма да има такива. Но когато разглеждам целия енергиен микс в ЕС, не виждам как ще постигнем неутралност по отношение на CO2 без ядрена енергия“, пояснява още премиерът на южната ни съседка.

Запитан и за посещението си до Москва през миналата седмица (целта на което бе да договори евтин газ), Мицотакис каза, че очаква деескалация на напрежението между Русия и Украйна. "Впечатлението ми е, че всички страни сериозно желаят деескалация. Това е и посланието, което предадох на президента Путин", каза той. 

На въпрос дали вижда шансове за сближаване между Гърция и Турция, Мицотакис отговаря, че е „вечен оптимист и винаги готов за сътрудничество с Турция. Но Турция трябва да разбере, че не може да сплашва Гърция и Кипър. От 1995 г. насам Турция ни заплашва с casus belli, т.е. с военно нападение, ако разширим териториалните си води в Егейско море до 12 мили, което международното право ни позволява. Заплахата от война е неразбираема“, пояснява той.

Гръцкият премиер бил получил пълната подкрепа на Европейския съвет по темата. „Действията на Турция в Източното Средиземноморие засягат цяла Европа. Помислете за незаконната миграция. Или фактът, че Турция блокира плановете ни за газопровод от Израел и Египет през Кипър и Гърция до Европа. Това се отразява на енергийната сигурност на Европа“, казва още той. И изпраща послание до турския президент Реджеп Тайип Ердоган. „В отношенията си разчитаме на разума. Не ние сме тези, които фантазират за славата на минали империи. Нека гледаме към бъдещето, а не към миналото“.