Норвежкият инвестиционен фонд постигна рекордна възвръщаемост за 2017 г.

Държавният инвестиционен фонд на Норвегия е постигнал най-голямата си възвръщаемост в историята през 2017 г., с което приключва година, в която стойността му премина границата от 1 трлн. долара и шокира пазарите с предложението да се откаже от петролните и газовите си акции, съобщава Bloomberg.

През нито една година, откакто фондът е създаден в края на миналия век, той не е печелил толкова много пари в крони за една година, заяви базираният в Осло инвеститор във вторник. Възвръщаемостта за 2017 г. се равнява на 131 млрд. долара, или 13,7%.

Нарастващата му експозиция към фондовите пазари означава, че възвръщаемостта може да бъде по-волатилна в бъдеще, каза главният изпълнителен директор Ингве Слингстад на пресконференция в норвежката столица.

Притежавайки средно 1,4% от световните акции, фондът до голяма степен следва индексите, но има и известно пространство за активно управление. Фондът е в процес на увеличаване на дела на акциите си в портфейла си до 70%, за да подобри възвръщаемостта.

„Общата възвръщаемост на фонда от създаването му надвишава 4000 млрд. крони. Една на всеки четири крони от възвръщаемостта е била генерирана през 2017 г. след много силна година за фонда“, казва Слингстад в изявлението.

Възвръщаемостта от 13,7% е била натрупана в година, характеризираща се с най-големия бум на фондовите пазари от осем години. Поради това фондът се опитва да увеличи акциите до 70% от портфейла си.

Портфейлът от акции на фонда се е разраснал с 19,4% през годината, инвестициите във фиксирана доходност – с 3,3%, а в недвижими имоти – със 7,5%. Към края на 2017 г. държавният фонд е държал 66,6% от инвестициите си в акции, 30,8% в облигации и 2,6% в имоти.

Най-големите му фондови инвестиции през миналата година са били в Apple, Nestle и Royal Dutch Shell, а във фиксирана доходност – в американски, японски и германски държавни ценни книжа.

Фондът освен това се насочва все повече към развиващите се пазари през последните години, за да повиши възвръщаемостта. Норвегия в момента проучва и дали да купува частни капиталови инвестиции и инфраструктура.

Правителството изтегли 61 млрд. крони от фонда миналата година, след като сривът в цените на петрола доведоха до първите тегления в историята му през 2016 г.