Европейската комисия е непреклонна за лимита за агросубсидиите

Европейската комисия (ЕК) няма да отстъпи от предложението си за лимит за директните плащания – субсидиите, които фермерите получават за всеки хектар обработваема земя. Тези тавани ще трябва да залегнат в стратегическите планове, чрез които държавите членки ще прилагат европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) в периода 2021–2027 г. Държавите членки няма да имат право да определят лимити, различни от предложението на Комисията.

Това стана ясно от коментар на Марио Милушев, директор на дирекция "Развитие на селските райони  и предприсъединителна помощ", в генерална дирекция „Земеделие“ на ЕК. Заедно със свои колеги той представи промените в ОСП, които все още са на етап предложение. Същото се случва и в другите страни членки на Евросъюза (ЕС). 

Таванът на плащанията ще се прилага в различни стъпки в диапазона от 60 хил. до 100 хил. евро.

Припомяме, че за сегашния финансов период 2014–2020 г. в България също се прилага таван на директните субсидии за обработваема земя, за да не отиват средствата само в най-големите стопанства. Прилага се намаление от 5% за сумите между 150 хил. и 300 хил. евро и от 100% за субсидията над 300 хил. евро.

Средствата за заплати на наетите работници обаче се изчисляват отделно.

Марио Милушев посочи, че след 2020 година при определянето на лимит държавите членки ще трябва да определят таван и за заплатите, които ще могат да се получават в стопанствата, като се вземе предвид средното заплащане в страната. Така например един фермер няма да може да декларира заплата от 1 млн. евро, която да добави към субсидията си, каза той в отговор на въпрос.

Представители на агросектора обаче бяха категорични, че без контрол има сериозна опасност големите стопанства да бъдат раздробени.

Без мерки срещу изкуственото разделяне на фермите парите ще отиват пак в едни и същи хора, които ще разделят големите стопанства между членовете на семействата си, заяви председателят на съюза на градинарите Мариана Милтенова.

И сега имаме законодателство срещу изкуственото разделяне на стопанствата, а правилата може да се развиват на национално ниво, заяви Слави Кралев, директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ в агроминистерството.

По време на дискусията животновъди настояха да не се намаляват средствата за обвързана с производството подкрепа, което се очаква сега, с около 3%.

За периода 2021–2027 г. ЕК предлага бюджет от 1 279 млрд. евро, от които 365 млрд. са за ОСП, което е намаление с 5% в текущи цени.

Ако в досегашния финансов период 2014–2020 г. за земеделие отиват 38% от бюджета на ЕС, в следващия период земеделците ще вземат 29%.

Общо за ЕС по първи стълб на ОСП (директното подпомагане) са заложени 286 млрд. евро, от които 267 млрд. евро са за преките субсидии на площ. По втори стълб (програмите за развитие на селските райони – ПРСР) са заложени 78 млрд. евро.

За преките плащания намалението е с 3,9%, а по втори стълб - с 15%.

Ще има възможност средства да се прехвърлят между двата фонда, например за млади фермери.

България ще получи 7,7 млрд. евро за седемгодишния период, от които 5,5 млрд. евро за преки плащания, 200 млн. евро за пазарни мерки и близо 2 млрд. евро за селските региони.

С 0,7% намаляват директните плащания за страната, а за ПРСР, както във всички държави членки, с 15%.