Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европроекти

Л. Павлова: Започва дебатът за търговските отношения между ЕС и Великобритания

Дискусиите за бъдещето на Европа минават през темата за сигурността и миграцията, заяви министърът

Л. Павлова: Започва дебатът за търговските отношения между ЕС и Великобритания

Снимка: БТА

През януари Съветът на Европейския съюз (ЕС) по общи въпроси трябва да приеме дотук свършената работа по Brexit и да даде началото на втория етап, при който ще се обсъждат търговските взаимоотношения между ЕС и Великобритания. Това каза пред БНТ министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова.

Тя съобщи, че се очаква в края на годината да има развитие по втория етап, а по време на българското председателство през първата половина на 2018 г. се очаква да бъде дадена рамката.

Лиляна Павлова каза още, че в рамките на българското председателство ще се работи по 120 законодателни проекта на ЕС (т. нар. досиета) и целта е „да ги придвижим със стъпка напред“. Най-проблемни по думите й остават темите сигурност и миграция, релокацията на мигрантите и темата за реадмисията. 

Дебатът за бъдещето на Европа минава през темата за сигурността и миграцията, както и през бъдещия бюджет, който е минимум 10 – 15 млрд. евро по-малко годишно заради излизането на Великобритания. В същото време са необходими допълнително 11 млрд. евро годишно за доверителния фонд за Африка, укрепването на външните граници, интеграция, миграция и сигурност,  както и за киберсигурност, коментира Павлова.

Това по думите й означава „минус 22 млрд., които ги няма“. Въпросът по думите й е от какво режем и как се намира баланс между традиционните европейски политики и новите предизвикателства като миграция и климат.

Лиляна Павлова съобщи, че следващата седмица в Брюксел комисарят с ресор бюджет Гюнтер Йотингер организира дебат каква да е бюджетната рамка. В България финансовият министър Владислав Горанов ще е домакин на среща на 9 март, на която да се чуят позициите на всяка една от държавите какъв да е бюджетът.

Още по темата
За кохезионната политика тя коментира, че, ако се задълбочат различията между регионите, това ще доведе до  турбуленции и проблеми в Европа.

Павлова посочи, че за България евроинтеграцията на Западните Балкани е ключова тема. Целта е да бъде даден нов тласък на европейската интеграция, но не можем да говорим по темата разширяване в следващите 6 месеца, уточни тя.

„Искам темата за интеграцията на Западните Балкани да бъде високо в дневния ред оттук нататък. Това е първият успех, който отчитаме дори днес, защото темата вече е част от 18-месечната лидерска програма“, каза министърът.

Тя информира, че през февруари се очаква да бъде представена стратегия за разширяването с фокус върху Сърбия и Черна гора. През март Европейската комисия (ЕК) трябва да представи анализ за региона.

На 17 май се очаква на среща на върха в София всички европейски лидери и представители на Западните Балкани да присъстват на дискусия на тази тема, както и по въпросите на свързаността – транспортна, дигитална и др., допълни Лиляна Павлова.

Председателството на Съвета на ЕС е ангажимент преди всичко на правителството, но и парламентите сили имат своята роля, заяви пред БНР депутатът от БСП и председател на комисията по европейските въпроси Кристиан Вигенин. Той припомни публикациите в европейски издания за корупцията в България и за свободата на медиите.

Той обясни, цитиран от пресцентъра на БСП, че ще има шест важни парламентарни събития по време на предстоящите шест месеца, които са фокусирани върху приоритетите на българското председателство.

„Няма обобщени данни какви суми са изхарчени до момента и какви предстои да бъдат изхарчени“, обясни Вигенин и изтъкна, че поверената му комисия ще търси детайлна информация по пера за тези разходи.

„Фокусът на внимание се измества към корупцията в България, защото е  европредседател”, каза пред bTV евродепутатът от БСП/ПЕС Петър Курумбашев.  Той добави, че това усещане, което винаги е имало за нашата държава като една от най-бедните и най-корумпираните, сега попада под по-голямо европейско внимание. 

Курумбашев заяви, цитиран от пресцентъра на БСП, че не трябва да очакваме чудеса или да се изживяваме като изключителни ръководители на ЕС.

Междувременно според проучване на Българската стопанска камара (БСК) само една четвърт от фирмите очакват преки положителни ефекти върху дейността си от българското председателство. Влизането в еврозоната е най-мащабната реформа, която предстои и тя плаши бизнеса, коментира пред националното радио заместник-председателят на организацията Димитър Бранков. Все пак 43% от компаниите подкрепят приобщаването към европейския валутен съюз, но срещу тях стоят другата половина от компаниите, които не са готови за това, заяви той.

По статията работиха: Надежда Бочева, редактор Миглена Иванова

Последни новини

Още по темата

Коментари (0)


Още от Европроекти
2018 г. ще е пикова при кандидатстването за европейско финансиране