Едва 4% от българите вярват на печатните медии

Едва 4% от българите вярват на печатните медии. Това показват данни от проучване на Евробарометър, представени днес от Европейската комисия. Средното ниво за Европа е 10%.

Близо половината българи (41 на сто) заявяват, че изобщо не вярват на новините (при 27 на сто в ЕС), а 43% имат известно доверие. В ЕС нивото е 63%.

На новините онлайн се доверяват напълно само 2% от българите.

39% изобщо не вярват на новините в интернет (33 на сто в ЕС), докато известно доверие имат 33% (47% в ЕС).

На новините по българските телевизии изцяло вярват 13% от зрителите. Известно доверие имат 70 на сто от зрителите, а недоверие изразяват 27%.

Всеки десети българин вярва напълно на вестите по радиото (15 на сто в ЕС), като по-скоро вярват 59%, а доверие нямат 23%. На новини от видеоплатформи вярват 27% от българите, а недоверие изразяват 42 на сто (48 на сто в ЕС).

Всеки ден 40% от българите попадат на подвеждаща новина (37 на сто в ЕС). Едва 14% от българите вярват, че могат да различат фалшива новина.

За 69 на сто от българите и за 44 на сто от останалите европейци фалшивите новини са проблем.

Мнозинството от жителите на България (над 40 на сто) са на мнение, че борбата с фалшивите новини следва да се води най-вече от журналистите, редакциите и властите.

Проучването показва също, че в България за 94% от хората  първостепенният информационен източник са телевизиите.

Другите източници на информация за българите са радиото (65 на сто), онлайн мрежите (59%) и печатните издания (51%).

Междувременно еврокомисарят по цифровизацията Мария Габриел заяви по време на пресконференция в Брюксел, че Комисията не предвижда единна инстанция за противодействие на фалшивите новини, въвеждане на цензура или обособяване на "министерство на истината".

Габриел отбеляза, че на основата на доклада на 25 април се предвижда Европейската комисия да представи предложения, свързани с разпространяването на подвеждаща или невярна информация. По нейните думи сред основните цели са осигуряването на повече прозрачност за източниците на информациите и финансирането на средствата за информация.

Еврокомисарят добави, че необходимите стъпки трябва да бъдат предприети бързо, още повече, че до изборите за Европейски парламент догодина остават едва 15 месеца. Решенията са възможни, трябва спешно да действаме, добави тя.

Габриел уточни, че повечето европейци виждат фалшивите новини като заплаха за демокрацията и повод за уронване на доверието в медиите. Резултатите от проучването на общественото мнение, според които 90 на сто от европейците са се сблъсквали с фалшиви новини, са тревожни, коментира еврокомисарят.

От ноември досега ЕК е получила близо 3000 сигнала за умишлена дезинформация, свързана особено с повлияването на изборния и миграционния процес, съобщи днес Комисията, цитирана от БТА.