Обмислят подкрепа за работодатели, които наемат украински граждани

Разработени са мерки за подкрепа на избягалите от войната у нас украински граждани. С цел подпомагане на интеграцията им на пазара на труда в България се подготвя процедура, по която украинците ще могат да получат подкрепа за включване в заетост за период до шест месеца. Обмисля се финансова подкрепа за работодатели, които наемат на работа украински граждани.

По схемата се предвижда и осигуряване на почасови услуги за грижи за деца, както и психологическо подпомагане, професионално ориентиране, трудово консултиране.

Това каза министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков в рамките на заседанието на парламентарната социална комисия.

Гьоков припомни, че работодателските организации са дали заявка за 250 хиляди свободни работни места. По думите му в България са влезли 248 хиляди украинци, но в страната са останали около 104 хиляди от тях.

След одобрение на Министерството на финансите и на Министерския съвет, ще има схема за субсидиране на работодателите със средства по ОП „Развитие на човешките ресурси“, поясни министърът. За посочените мепки ще бъдат осигурени 46 млн. лева. Вариантът, който се обсъжда, е държавата три месеца да плаща минимална работна заплата и осигуровките, а след това за още три месеца – само осигуровките, обясни Гьоков.

Той анонсира и че се обмисля и възможност за финансиране на детегледачи, тъй като голяма част от пристигналите от Украйна са жени с малки деца, както и предоставяне на ваучери за езикови курсове на украинските граждани.

Планира се осигуряване на психологическо подпомагане, на трудово консултиране, профилиране на търсещите работа, улесняване на интеграцията на децата, обучение на български език, помощ за наем за жилище до три месеца, осигуряване на наставници, почасови услуги за грижа за дете и др.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) ще инвестира над 1,2 млрд. лв. чрез Плана за възстановяване и устойчивост на България, което представлява 10% от стойността на целия план за България. Министерството е първата институция, готова да стартира със схема по Плана, посочи още министърът на труда и социалната политика в рамките на блиц контрола.

В Плана за възстановяване и устойчивост на България са заложени 3 реформи и 6 инвестиционни намерения от компетенциите на социалното министерство. Реформите са в сферите на минималните доходи, процеса на деинституционализация за възрастни и повишаване на уменията на работната сила. Те ще се допълват от мерките, финансирани по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, уточни министърът.

Основен акцент в реформа в сферата на минималните доходи е разширяването на обхвата на подкрепа за нуждаещите се с най-ниски доходи. Чрез промяна в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане до 2024 година е предвидено постепенно нарастване на диференцирания минимален доход до 30% от линията на бедност. Планира се документът да влезе в сила от 1 януари 2023 г.

Реформата в областта на социалните услуги предвижда съществуващите домове за пълнолетни с умствена изостаналост, психични разстройства, физически увреждания, сетивни нарушения и деменция да бъдат закрити до 1 януари 2035 г. Всички домове за стари хора следва да се реформират до 1 януари 2025 г. в съответствие със стандартите за качество на резидентната грижа за възрастни хора.

Предвидено е изграждането на 125 нови социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и 125 съпътстващи услуги за лица с увреждания. Ще се реформират 82 съществуващи социални услуги съгласно новите стандарти за качество и дейности за енергийна ефективност в приблизително 840 съществуващи социални услуги. Бюджетът за тази дейност е 753 млн. лв.

Във връзка с инвестициите в повишаването на квалификацията на работната сила социалният министър каза, че около 380 млн. лв. ще бъдат заделени за базови дигитални обучения на 500 хиляди безработни и работещи.