Селскостопанската академия ще има самостоятелен бюджет

Селскостопанската академия занапред да има самостоятелен бюджет като част от консолидираната фискална програма. Това прие парламентът на първо четене с промени в Закона за Селскостопанската академия, внесени от Министерския съвет, предава БТА. До момента тя е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието.

Дава се възможност академията да набира допълнителни приходи от помощи и други безвъзмездно получени средства, като лицата, предоставящи тези средства ще трябва да декларират техния произход. Бюджетът на Селскостопанската академия и отчетът за неговото изпълнение ще се приемат от Управителния съвет.

Предвидено е академията да разработи Стратегия за научноизследователска, научно-приложна, иновативна и внедрителска дейност в областта на аграрния сектор, която ще се актуализира на всеки три години. 

С други поправки се намалява числеността и се променя съставът на Управителния съвет на академията. Тя ще се ръководи от председател, който ще се назначава от премиера по предложение на министъра на земеделието. Ще се състои от председател и осем членове - хабилитирани учени. Председателят на Селскостопанската академия ще е и председател на УС. Научната, научно-приложната дейност и обучението на докторанти ще се извършват, освен от съществуващите научни институти, и от научни центрове към Селскостопанската академия, които ще са юридически лица.

Съответно е предвидено от 1 април т.г. държавните предприятия - Опитна станция по бубарство и земеделие-Враца, Опитна станция по соята-Павликени, Опитна станция по поливно земеделие- Пазарджик и Опитна станция по животновъдство и земеделие-Смолян да се преобразуват в научни центрове към Селскостопанската академия. Активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на държавните предприятия ще преминат към академията.

Експериментално-производствената, приложната и обслужващата дейност ще се осъществяват от Научно-производствен център, който ще бъде създаден чрез сливане на останалите държавни предприятия - опитни станции и "Системата за агропазарна информация". Центърът ще стане техен универсален правоприемник, ще встъпи в техните права и задължения и ще бъде юридическо лице със статут на държавно предприятие по Търговския закон. Той ще може да осъществява и други дейности, свързани с основния предмет на дейност. Неговите средства и операции ще се включват в консолидираната фискална програма.

По отношение на двете експериментални бази-държавни предприятия към Института по земеделие-Шумен и към Института по планинско животновъдство и земеделие-Троян е предвидено да бъдат преобразувани в научни звена-експериментални бази към съответните институти от 1 април 2018 г. 

Според Светла Бъчварова от БСП е нужно да се разпише изрично между двете четения приходите от международно финансиране, други дейности и проекти да бъдат разпределяни от академията за научни дейности, например. Академията е във финансов колапс, средната заплата е 609 лв. за 2018 г., посочи тя.

Неработещи са структурните промени - четири опитни станции получават статут на институт, коментира също Бъчварова. Как става това, когато повечето от тях има по двама-трима сътудници, попита депутатът. Освен това предприятията имат различна дейност и трудно могат да бъдат обединени под една шапка, в същото време някои от тях акумулират доста повече средства от други.

Промените не реформират сферата, не се поставя на пазарна основа работата на отделните институти, обърна внимание Петър Петров от "Обединени патриоти". Това, според него, е и сред основните грешки на законопроекта. Той обаче смята, че е добре за начало централизацията на тези структури, което и прави със законопроекта.

От ДПС подчертаха, че може би сме единствената държава в света, която има отделни институти за всяка една земеделска култура. Проблеми с кадрите поради мизерните заплати вижда Бюркан Абазов, но изрази надежда, че с предвидения нов начин на финансиране академията ще тръгне по правилен път. Той предупреди, че се очаква отпор срещу реформите отвън и в самата академия.