Тристранният съвет отхвърли промените в Кодекса за социално осигуряване

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) единодушно е отхвърлил законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО), внесен от Корнелия Нинова, Цветан Цветанов и група народни представители поради несъвместимост с действащата Наредба за социално осигуряване и риск от неравнопоставеност между семействата на загинали военнослужещи и останалите работници и служители.

Това съобщи след заседанието на тристранката вицепремиерът Валери Симеонов, който е председател на НСТС, предаде БТА.

С промените в КСО се предлага родител на загинал военнослужещ по време на мисия зад граница да получава пенсия. Промяната се отнася до родителите на 23-ма военни, загинали в Ирак и Камбоджа.

Не е бил постигат и консенсус по проекта на постановление на МС за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона трудовата миграция и трудовата мобилност, с които се цели облекчаването на режима за "синя карта", както и на режима преминаване от регистрационен към разрешителен режим на работа на сезонни работници и служители, каза Симеонов. 

Няма консенсус и по проекта на МС за Наредба за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя, въпреки че всички социални партньори са единодушни, че това е прогресивна и полезна мярка, коментира вицепремиерът. Той изтъкна, че основното разминаване е било по позицията за създаването във всяка фирма от работодателя на условия за достъп до системата, както и за подаване на данни за тези документи.

Социалният министър Бисер Петков напомни мотивите в предложенията за промени в Правилника за прилагане на Закона трудовата миграция и трудовата мобилност. С предлаганите промени се регламентира ускорена процедура за издаване на разрешение за сезонен работник, който поне веднъж е работил на територията на България като такъв през последните 5 години.

Регламентира се процедурата за случаите, когато сезонният работник продължава да работи при същия работодател след изтичане на срока на регистрацията на сезонната заетост, при което се преминава към разрешителен режим до 9 месеца.

Урежда се и процедурата за случаите, в които след изтичане на срока на регистрацията на сезонната заетост сезонният работник продължава да работи при друг работодател, при което се преминава към разрешителен режим до 9 месеца.

Отпада изискването работодателят да представи доказателства за извършването на предварително проучване на пазара на труда (т. нар. "пазарен тест") при кандидатстване за синя карта на ЕС, предвижда се и завишаване на квотите за наемане на работници от трети държави от 10 на 20%, а за малките и средни предприятия от 10 на 35%.

Част от промените е предвидено да влязат в сила от 23 май, когато влизат в сила и промените в закона, а друга част - с обнародването на измененията.

Икономическият съветник в КТ "Подкрепа" Ваня Григорова съобщи, че синдикатът единствен е бил против преминалите процедури на съгласуване както на закона, така и на правилника за прилагането му.

По думите й проектът на постановление за прилагане на закона има частична оценка на въздействието, по която няма становище от Дирекция "Модернизация на администрацията" към МС. Това според нея означава, че липса информация за това какъв ще е ефектът от промените.

Според Григорова през последните седмици са зачестили заявките за внос на тайландски масажистки. По думите й е редно да се знае колко тайландски масажистки са нужни на българската икономика и това да се напише в оценката на въздействието на нормативните промени.

Когато очакваме внос на половин милион работници от трети държави, рискът, дори за националната сигурност, не е малък, коментира още тя.

Вицепремиерът Симеонов заяви, че половината от твърденията не отговарят на истината. Става дума за няколко бройки масажисти, допълни той.

По темата за проекта на постановление на МС за приемане на Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя министър Петков уточни, че на заседанието не е било постигано съгласие за поемане от работодателите на разходите, свързани с устройствата за достъп до информационната система, създадена от работодателите, и заплащане на наем на интернет, ако такъв е необходим за достъп до тази система, както предлага КНСБ.