Технологичният сектор в Европа се отърсва от регионалната несигурност

Има множество причини да се избягва правенето на бизнес в Европа: муден икономически растеж, опасения около сигурността и тероризма, както и политическа несигурност, коментира New York Times. Компаниите за рисков капитал обаче, както и технологичните стартъпи в региона, вече са обмислили тези рискове и просто ги пренебрегват.

Фондовете продължават да привличат огромни суми пари, за да финансират стартъпи въпреки възхода на популистките партии преди изборите във Франция и Германия тази година, въпросителните около излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС) и терористичните атаки в региона.

Като пореден сигнал за тези настроения Никлас Зенстрьом – основател на Skype, който сега управлява компанията за рисков капитал Atomico, обяви нов фонд за 765 млн. долара – един от най-големите за технологичен рисков капитал в Европа. Парите ще бъдат ползвани основно, за да бъдат намерени нови европейски компании, които могат да се конкурират на глобалната сцена, все още доминирана от Силициевата долина.

„Има някои политически насрещни ветрове, но в основата си европейскате технологична екосистема остава силна“, казва Зенстрзом в интервю. „Технологичните компании или ще проработят, или не. Някакви макроикономически възходи и спадове няма да имат голямо значение", допълва той.

Европейските технологични стартъпи общо са получили рисков капитал в размер на 17,1 млрд. долара през миналата година, което с 11% повече в сравнение с 2015 г. и над четири пъти спрямо 2012 г., посочва сайтът Tech.eu.

Въпреки положителния растеж усилията на Европа за привличане на средства все още са незначителни спрямо тези в САЩ, където технологичните компании са привлекли 40,9 млрд. долара през 2016 г., според консултантската компания CB Insights.

“В бъдеще Силициевата долина няма да бъде толкова важна, ако си предприемач, създаващ стартъп“, казва Йепе Синк, партньор в Northzone – скандинавска компания за рисков капитал, привлякла нови 316 млн. долара през миналата година и една от първите, подкрепили шведската услуга за музикален стрийминг Spotify. “В момента обаче Силициевата долина все още е мястото, което трябва да биеш, когато създаваш компания“, посочва той.

Анализаторите казват, че по-ограниченият рисков капитал в Европа може да е помогнал на стартъпите в региона да избегнат някои от крайностите в Силициевата долина, където много нови компании са получили милиони, ако не и милиарди долари, само за да се провалят.

Някои частни компании като Uber и Airbnb се превърнаха в глобални гиганти чрез подобна финансова подкрепа. И макар че опасенията за сериозен спад при рисковия капитал в САЩ не се реализираха миналата година, няколко известни стартъпи, като компанията за кръвни тестове Theranos, се спукаха, след като технологията се оказа недостатъчна.

Сийран О’Лийри, партньор в базираната в Берлин компания за рисков капитал BlueYard Capital, казва, че повечето европейски стартъпи все още нямат лукса да похарчат събраните пари рекордно бързо. Вместо това, допълва той, те трябва да се фокусират върху генерирането на приходи на ранен етап, дори ако това се отразява негативно върху плановете им за глобално разширяване.

„Не е имало възпиращ ефект върху финансирането, но стартъпите наистина трябва да се фокусират върху правилното организиране на дейността си“, казва той.

За Зенстрьом, който се мести в Лондон през 2002 г. преди създаването на Skype, драстичният спад на разходите за технологии и все повечето инженери означава, че никога не е било по-лесно да се даде старт на компания в региона.

Технологичният сектор в Европа обаче все още е изправен пред значителни трудности в опита си да поддържа темпото на Силициевата долина. Предприемачите сега се питат дали Лондон – най-големият технологичен хъб в региона, ще остане привлекателно място за новия бизнес, след като Великобритания излезе от Европейския съюз.

Финансирането с рисков капитал в региона също така е все още значително по-малко от това в САЩ. „В Европа не притежаваме лукса да има безкрайни суми пари“, казва Зенстрьом. „Трябва да бъдем по-находчиви“, заключава той.