Брутният вътрешен продукт – приятна изненада, но на каква цена?

Брутният вътрешен продукт (БВП) бележи нарастване с 2,9% на годишна база през третото тримесечие на 2015 г. Първата, най-ранна оценка на Националния статистически институт (НСИ) за брутното производство през третото тримесечие представлява приятна изненада на фона на очакванията за забавяне на растежа през второто полугодие заради по-слабото представяне на износа и някои неблагоприятни сигнали от пазара на труда.

От данните е видно, че ръстът на БВП (сезонно и календарно изгладени данни) дори ускорява ръста си - от 2,6% през първото и второто тримесечие до 2,9% през третото. Основната причина за растежа през третото тримесечие е крайното потребление, което, след спад през първата половина на годината, бележи ръст с 1,1%.

Експресната оценка не дава детайлни данни за частното и правителственото потребление, така че няма как да се разбере на какво се дължи ръстът. Може да се предположи, обаче, че оживлението на трудовия пазар през първата половина на годината вероятно най-накрая е дало увереност на домакинствата и е засилило тяхното текущо потребление.

Бързият ръст на правителствени разходи през третото тримесечие вероятно също е подкрепил крайното потребление в данните за БВП. Докато за първите 6 месеца разходите по консолидирания бюджет бяха с около 300 млн.  лева повече от миналогодишните, за първите девет месеца разходите вече са с близо 600 млн. лева повече от тези за същия период миналата година. Т.е. разходите през третото тримесечие нарастват с почти толкова, колкото е бил ръстът им общо за първите 6 месеца.

Разочароващо в данните е продължаващото свиване на инвестициите, макар и с по-бавен темп спрямо предходните тримесечия – с  0,9% през третото спрямо спад от 1,2% през второто и 1,9% през първото.
В същото време от страна на производството прави впечатление големият ръст на т.нар. корективи - с 13% за третото тримесечие на годишна база. Тъй като корективите са реално непреките данъци, то техният ръст може да бъде обяснен с резкия ръст на събираемостта на непреки данъци тази година. И през предходните две тримесечия се виждаше сериозен ръст на корективите, съответно с 10,6% и 10% през първите 2 тримесечия.

Не е много ясно защо се получава ускорение в ръста през третото тримесечие, при положение, че като абсолютна сума ръстът в събраните ДДС и акцизи остава общо взето стабилен през всяко от трите тримесечия. За първите 6 месеца събраните ДДС и акцизи са с 632 млн. лева повече от миналата година, докато за първите девет месеца това превишение нараства до 913 млн. лева.

Добра новина в данните е, че брутната добавена стойност в икономиката ускорява ръста си - 1,3% през предходното тримесечие на 1,6% през третото. Т.е. предприятията като цяло ускоряват растежа на продукцията си. Въпреки това, ясно се вижда огромният принос за ръста на БВП от значително по-високата събираемост на непреките данъци – ако нея я нямаше, ръстът на икономиката тази година щеше да е поне с 1 процентен пункт по-нисък, в рамките на 1,3-1,6% на тримесечие.

Предвид очакваното ударно харчене на правителството в последното тримесечие, данните за БВП вероятно ще получат поредната доза „допинг” от бюджета. Нищо чудно така брутният вътрешен продукт да нарасне с темп около 2,5-2,7% за тази година, т.е. над последните прогнози както на правителството, така и на външни наблюдатели (ЕК, МВФ). Въпросът обаче е дали това „помпане” на икономиката е устойчиво и на каква бюджетна цена под формата на дефицити и дългове идва то?