Проектът за периода 2026-2041 г. на едно от най-големите и стратегически рудодобивни предприятия в Европа – „Елаците-Мед“, залага на добив на близо 190 милиона тона руда. Това съобщи инж. Драгомир Драганов, председател на Българската минно-геоложка камара (БМГК) и изпълнителен директор на компанията, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.
Той обясни, че така дружеството, специализирано в добива и преработката на медни и златосъдържащи руди, се подготвя за "ключова фаза от своето устойчиво развитие". Според него важен етап от процедурата е Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) с цел удължаване на експлоатационния живот на компанията до 2041 година.
„Мащабната програма не само гарантира социално-икономическата стабилност и дългосрочната заетост на хората в регионите, в които компанията оперира, но и поставя фокус върху рационалното използване на природните ресурси чрез преработка на суровини с все по-ниско метално съдържание, което изисква сериозни инвестиции както в техника, така и в технологии, и в обучение на оператори“, посочи инж. Драганов.
Според него подобен подход е жизненоважен за пълноценното оползотворяване на изчерпаемите природни ресурси, с които разполага България, като потенциалът на находището може да продължи и след 2041 г., като предстоят допълнителни проучвания.
На фона на значителния ръст в цените на медта на световните стокови борси, инж. Драганов очерта четирите основни макроикономически и индустриални фактора, които влияят върху пазарната динамика. „Факторите са няколко. Основно това, което влияе, е политиката на САЩ по отношение на резервите им от метали и потребностите на Китай. Третият фактор е непрекъснатото намаляване на средните съдържания на метали в находищата, които се разработват в момента в света. И това, което е също важно, това е удължение за сроковете за въвеждане в експлоатация на нови мощности по целият свят“, коментира той.
Експертът от минно-геоложкия сектор обърна внимание, че по-високите цени на медта осигуряват по-голяма увереност за инвестиции в нови находища и технологии, но реализацията на проекти в добивния сектор остава изправена пред тежки регулаторни предизвикателства. „Един проект в добивната индустрия от стартирането, началото на търсене и проучване до стартиране на добива отнема съществен период от време. В България последният проект, който беше за метални полезни изкопаеми, отне 17 години. Тоест инвестицията е дългосрочна и финансовият риск е значителен“, отбеляза инж. Драганов.
По думите му българският миннодобивен сектор навлиза във втората половина на 2026 г. в добра финансова кондиция, но под повърхността на високите приходи се крият сериозни предизвикателства – от растящите оперативни разходи заради скъпите енергоносители до необходимостта от ускоряване на административните процедури за нови проучвания. Въпреки геополитическото напрежение в Близкия изток и намаляващото съдържание на метал в рудите, секторът очаква стабилна 2026 г.
Председателят на браншовата камара цитира данни с финансови резултати за миналата година на БМГК, които показват обща стойност на произведената продукция от 2,2 млрд. евро, което представлява ръст от 8% спрямо 2024 г.
„Положителната финансова тенденция продължава и през първото полугодие на 2026 г., но физическият обем на добива бележи минимален ръст от едва около 1%, а при част от металните руди се отчита и лек спад“, пресметна той. И добави, че ако се гледат финансовите резултати за миналата година, изглежда добра стойността на произведената продукция, но заяви, че „не бива да бъркаме по-високите приходи с разширяване на производството – ръстът е основно от международните цени на суровините“.
Инж. Драганов съобщи, че към момента в сектора оперират 315 дружества, а пряко заетите са близо 17 500 души (спад от около 5% на годишна база). Износът на минерални суровини надхвърля 2,5 млрд. евро, докато физическият обем на експорта намалява с 24%, и това ясно потвърждава зависимостта на бранша от международните ценови нива.
На какво се дължи спадът във физическите обеми на производството? Къде е мястото на Европа в глобалната надпревара за критични и стратегически суровини между САЩ, Китай и водещите икономики? Може ли страната ни да се превърне от активен участник в този процес? Какви са очакванията от промени в Закона за подземните богатства? Как успява да си осигури работници минният сектор?
Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.


Безплатни тестове за ХИВ и хепатит днес на входа на Морската градина във Варна
Премахват машините за билети във Варна с новата билетна система
Колко ще струва на варненските родителите подготовката на първокласник тази година?
Автомобил се заби в стена във варненското село Искър, 18-годишният шофьор е с травма на главата
Асен Василев: Радев ни вкара във войната само за два месеца
Акциите на Moderna и Merck поскъпнаха рязко след пробив на ваксина срещу меланом
Фешараки: Би трябвало да следим горивата, не петрола, част 3
Фешараки: Би трябвало да следим горивата, не петрола, част 2
Фешараки: Би трябвало да следим горивата, не петрола, част 1
Закупените от България антидрон системи не могат да защитят границите
Китайска гума значително намалява разхода на гориво
Eлектрически SUV надхвърли 1000 км пробег
Модата на кросоувърите няма да подмине и Peugeot 308
Skoda се насочва към природен газ въпреки загубата на мощност
Радикална промяна за новия Hyundai Tucson – той е квадратен
"Гордост и предразсъдъци" по балкански: "Заха" среща любовта с ината
Демотивирани или мързеливи: 124 000 млади българи нито учат, нито работят
Това лято Postbank дава повече свобода на бизнеса ви с пакети Динамика
След заплахата от Иран: Гърция готова да ни помогне, ако поискаме съдействие
БАБХ затвори три заведения край Тузлата, ползвали съмнителна вода за готвене