Европа трябва да преоткрие фискалната си политика

На последните поне две заседания на Европейската централна банка (ЕЦБ) инвеститорите нямаха големи очаквания от президента на институцията Марио Драги и той не ги изненада. „Политиката на ЕЦБ работи добре и няма нужда от промяна“, казва той пред репортерите. „Благодаря Ви, че дойдохте“.

Драги е прав, коментират редакторите на BloombergView. Нещата биха били много по-лоши за еврозоната, ако ЕЦБ не бе тествала ограниченията по паричната политика с много ниски лихвени проценти и огромна продължаваща и в момента програма за изкупуване на облигации. И все пак въпреки усилията на ЕЦБ търсенето все още е твърде слабо, растежът е твърде бавен, инфлацията е почти нулева, а правителствата в Европа не правят кой знае какво по въпроса.

Драги с право непрекъснато призовава правителствата да приемат по благоприятни за растежа фискални политики. В същото време по разбираеми причини той има склонност да подценява колко неотложна е ситуацията. За да успокои инвеститорите, той настоява, че ако са нужни, ЕЦБ има още много инструменти за борба с дефлацията. А за да избегне обиди към лидерите на ЕС, той настоява, че всички фини настройки на фискалната политика трябва да отговарят на правилата на Пакта за стабилност и растеж на Европа, който ограничава държавните заеми.

Всъщност ЕЦБ вече няма добри опции за въвеждане на допълнителни парични стимули. Засилване на количественените облекчения и допълнително понижаване на лихвените проценти може в дългосрочен план да нанесат повече вреди отколкото ползи, изкривявайки финансовите пазари. Затова фискалната политика трябва да прави повече, но в същото време е обградена от правила, които са абсурдно сложни и хаотично прилагани.

Идеалният случай би бил бюджетни действия на три фронта. Първо, промяна на фискалния микс за насърчаване на растежа, например чрез приоритизиране на инвестиции в инфраструктурата. Правилата го позволяват, а и Драги препоръчва именно това. Второ, повишаване на националните бюджетни дефицити, където това може да се случи безопасно, дори ако нарушава фискалните правила. Трето, създаване на фискална политика на ЕС, която включва силни икономики (например Германия), предоставящи временна икономическа подкрепа на по-слабите (много от останалите).

Първият подход е твърде ограничен, за да бъде от голяма полза, а третият няма да се случи, тъй като Германия няма да го подкрепи. Най-възможният курс е вторият – смекчаване и опростяване на Пакта за стабилност и растеж, за да насърчава допълнителни фискални стимули в повече икономики от ЕС. Обнадеждаващи в тази посока са слуховете, че председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обмисля подобна инициатива.

Ако Юнкер отправи добро предложение, правителствата от ЕС трябва да отворят съзнанието си към идеята. Това обаче няма да е твърде скоро. Драги може и да не е склонен да го признае, но той се нуждае от цялата помощ, която може да получи.