IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

К. Павлов: България се нуждае от нови двигатели на икономически растеж

Ставащото в Турция е един от най-големите рискове пред благоприятния макроикономически сценарий на страната за следващите две години

12:44 | 31.03.17 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg TV Bulgaria</em></p>

Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Някои от факторите, които подкрепят икономическия растеж, вече се изчерпват и ако това не се промени, има опасност той да се забави до нива от 2-2,5%. Това коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria главният икономист за България на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов по повод пролетния доклад за състоянието на икономиката на страната, подготвен от кредитната институция.

Преките чуждестранни инвестиции, които бяха фактор за икономическия растеж преди 2008 г., сега се стабилизираха на много ниски нива. Не очакваме това да се промени и те ще останат около 3% от БВП, посочи Павлов.

Той обясни още, че еврофондовете вкарват в икономиката между 3 и 4% от БВП, но след 2022 г., когато ще приключи следващият програмен период, България ще бъде изправена пред сериозна неизвестност по отношение на структурните и кохезионните фондове. 

„В момента българката икономика се приближава към пълна заетост. Постепенно този пул от свободна работна сила ще бъде изчерпан и тези импулси, които получава БВП от увеличаването на заетостта, ще намалеят значително към средата на 2018 г. С напредване на конвергенцията и ръста на заплатите постепенно популярността на България като инвестиционна дестинация и предлагаща ниски разходи за труд изчезва. Това ще има сериозни негативи“, посочи икономистът и подчерта, че това са само някои от факторите, които показват, че страната ни се нуждае от нови двигатели на икономически растеж. 

Според Кристофор Павлов ставащото в Турция е един от най-големите рискове пред благоприятния макроикономически сценарий на България за следващите две години. Ако и след референдума в Турция напрежението между югоизточната ни съседка и ЕС продължи да се увеличава, ще бъде лош знак, посочи той. „Турция е риск пред българския износ от много години. Те са страна с огромни бюджетни дефицити, които в един момент ще трябва да бъдат запълнени“, допълни икономистът. 

Относно политическата ситуация у нас и отражението ѝ върху икономиката, гостът посочи, че най-важният извод от изборните резултати е, че няма да има завой към по-дисфункционално насочени политики. „Според нас новото правителство ще продължи да поддържа ангажимента си към поддържане на финансова и макроикономическа стабилност, което е от ключово значение. Очаква се новият кабинет да продължи да се придържа и към развитието на благоприятна бизнес среда, включително и чрез поддържане на сегашните нива на данъците за бизнеса, както и чрез поддържане на проста данъчна структура“, каза Павлов.

Засилване на вниманието към социалните политики от страна на новото правителство е стъпка в положителна посока, защото съществуват сегменти на публичния сектор, които страдат от това, че дълго време оставаха необезпечени с достатъчно персонал или пък заплатите бяха твърде ниски. Ясно е, че в сектор като здравеопазването почти няма вече медицински сестри, а голяма част от завършващите лекари търсят предимно реализация извън страната. Всичко това означава, че трябва да бъдат предприети коригиращи мерки, добави Павлов.

„Подобни дефицити има и в областта на образованието. Пенсиите също са важен акцент за Патриотичния фронт, така че очакваме известно селективно увеличаване на заплати и пенсии, които се финансират от публичния сектор", отчете още икономистът.

Според него България е една от трите страни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в които съществува значително фискално поле за увеличаване на разходите. Ако бъде използвано разумно, няма да доведе до влошаване на макроикономическата стабилност, категоричен е Павлов.

„Миналата година завърши с положително бюджетно салдо от 1,6%, а за тази година е предвиден дефицит от 1,5%, което говори за увеличение на разходите. Това със сигурност ще доведе до положителни тенденции за стопанската конюнктура“, обясни главният икономист на УниКредит Булбанк.

Според него ползите за икономиката от увеличаването на минималната работна заплата са повече от негативите. Да, вероятно на някои места бизнесът ще избере да съкрати работни места, но когато се увеличава минималното възнаграждение, това значи повече разходи в икономиката, които за други субекти са приход. Някои бизнеси ще имат по-голямо търсене, а това ще ги накара да увеличат работните места, поясни Павлов. 

Той сподели още, че от кредитната институция очакват ускоряване реалният ръст на БВП до 3.9% през тази година (спрямо 3,6% преди) и 3,6% през следващата. Но според експертът българската икономика има много по-голям потенциал.

По думите му външната среда се подобрява, търсенето в ЕС се увеличава, а това е много добра новина за българските експортно ориентирани компании. 

Вижте още във видеото. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 17:55 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Bloomberg TV виж още

Коментари

Финанси виж още