Общо 566 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители, показва справка на БТА, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2016 година.
Към тази дата в страната има общо 5256 населени места, от които градовете са 257, селата - 4997, а два са манастирите със статут на населено място - Клисурски и Рилски. От всички 4997 села в България общо 566 са без население или с едноцифрен брой жители, сочат данните.
Общият брой на селата с едноцифрен брой жители е 409, а 157 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател. С един жител в страната са 69 села.
По двама души население има в 61 населени места, а по трима - в 44 села. 57 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 42 села, а с по шестима жители - 37 села. Общо 36 села имат по седем жители, други 32 са с по осем обитатели, а 31 села са с деветима души население.
Най-много села без население и с едноцифрен брой жители има в област Габрово
Селата без население са разположени в 12 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 22 области. Справката в регистъра показва, че най-много села без жители (59) и най-много с едноцифрен брой на населението (114) има в Габровска област - общо 173. В Габровска област има общо 349 населени места, което означава, че почти половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.
След нея се нарежда област Велико Търново (с общо 336 населени места) с 55 села без постоянно население и 88 села с едноцифрен брой на обитателите. В двете области са разположени повече от половината от селата в разглежданата група. В област Кърджали има 10 села без жители и 23 с едноцифрен брой население. В Смолянска област и Хасковска области с нулево население са по 7 села, а с едноцифрен брой на жителите си са съответно 32 и 19 населени места.
В Софийска област са разположени 5 села без население, както и 25 с едноцифрен брой на жителите. В област Стара Загора има 4 села без постоянни жители и 7 с едноцифрен брой на населението.
Селата без жители в Кюстендилска област са 3, а други 25 имат едноцифрен брой жители. В три области - Благоевград, Бургас и Търговище, са разположени по две села без жители, като в първата област населените места с едноцифрен брой на обитателите са 20, във втората - три, а в третата - 12.
Последната област, в която има разположени села без постоянно население и такива с едноцифрен брой на обитателите, е Перник. В областта само едно населено място без постоянен жител, а 12 са с едноцифрен брой на населението.
В 1708 населени места жителите са под 100 души
Данните показват, че общо 1708 населени места, включително Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на населено място, са с население под 100 души. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население - 157, общият брой на населените места под 100 жители става 1865 или повече от една трета от всички населени места в страната, включително и градовете.
Проверката на БТА показва, че към края на миналата година 293 села имат население между 10 и 20 души включително, като 39 села имат точно по 10 жители. В тази група попада и Клисурският манастир с 11 постоянни обитатели. От 21 до 30 жители имат 174 села, а от 31 до 40 жители - 158 населени места, включително и Рилският манастир със своите 39 обитатели. В 127 села населението към края на миналата година е между 41 и 50 души. В други 137 села живеят постоянно между 51 и 60 обитатели.
В 122 села населението е между 61 и 70 души, а в 109 между 71 и 80 души. В 110 населени места населението е между 81 и 90 жители, а в 69 - жителите са между 91 и 99 души. Към края на 2016 година 8 села имат по точно 100 души население.
Най-многобройна е групата на селата с население между 101 и 200 души
Справката в регистъра показва, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят между 101 и 200 души включително - 706 села. Следва групата на селата с население между 201 и 300 души, в която попадат 526 населени места. Трета по големина група е на селата с обитатели между 1001 и 2000 души, в която попадат 390 села.
В 389 населени места постоянните жители са между 301 и 400. В 275 села броят на обитателите е между 401 и 500 души, а в 218 - между 501 и 600. В 175 села населението е между 601 и 700 жители. Между 701 и 800 обитатели имат 148 села. В 110 села населението е между 801 и 900 жители, а в 84 живеят между 901 и 1000 души, като населено място с точно 1000 обитатели няма.
Общо 78 села попадат в групата с население между 2001 и 3000 жители. В други 20 села живеят между 3001 и 4000 души.
В 4 села населението е между 4001 и 5000 души. Две села попадат в групата между 5001 и 6000 жители и още едно в групата над 6000 жители.
Най-голямото българско село Лозен е с повече жители от 145 града
И към края на миналата година най-голямото българско село остава Лозен (обл. София-град) с население 6252 души.
Справката показва, че Лозен е по-населен от 145 града или иначе казано от повече от половината градове в страната.
През 2015 година Лозен изпреварваше 142 града.
Следващото по големина село е Айдемир (обл. Силистра) с население 5711 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица (обл. София-град), която вече надхвърли 5000 жители, Казичене (обл. София-град) със своите 4719 обитатели, Драгиново (обл. Пазарджик) с 4696 жители, Розино (обл. Пловдив) с 4276 жители, Мало Конаре (обл. Пазарджик) с 4087 души, Труд (обл. Пловдив) - 3987 жители, Градец (обл. Сливен) 3983 и Калипетрово (обл. Силистра) - 3853 жители.
Любопитно е да се отбележи, че цели 2542 села или повече от половината в страната са по-големи от най-малкия град в България - Мелник, който има 199 жители към края на миналата година. Село Пъстрен (обл. Стара Загора) пък има има равен брой жители с Мелник.
/БТА/


Бойко Борисов честити професионалния празник на МВР
Скъпа реколта при добри добиви: Зърнопроизводителите жънат повече, но печелят по-малко
Зрелищна катастрофа във Варна
Испания отново е първа по плажове със „Син флаг“
Един от мъжете, включил се в издирването на Наталия и Асен: Търсим дронове и доброволци
Последният бюджет на Макрон вещае още политически хаос във Франция
Страховете от пренасищане на петролния пазар се възраждат
Вашингтонският монумент разказва 250г история
Унгария внася конституционен законопроект за отстраняване на президента
Жадната за енергия Азия вече извлича поуки от кризата в Иран
Кризата във Volkswagen реши проблем с дизела
Британец си купи къща за 58 000 евро, колите в нея са за над 1 милион
Как Bora преобърна историята на Maserati
Toyota и Kawasaki форсират развитието на водородни системи
От първоаприлска шега до реалност - BMW M2 Dakar от Дубай
Жена оцеля по чудо, след като дърво се стовари върху автомобила ѝ
Дупница обяви тридневен траур след трагедията в р. Струма
РСМ след Мицкоски: По-далеч от ЕС, по-близо до Орбан
Отмениха присъдата на пияния шофьор, обвинен за смъртта на Йордан Бозуков
Мъж е с прерязана ръка след трудова злополука в Разградско
преди 9 години Да. Вярно е. Нормално е. Неприятен факт. Причините са ясни. Последствията също. В българските села, особено в балкана и предбалкана, след 10 години няма да има койда да живее. По-скоро съм изненадан, че процеса в Родопите не е така осезателен. Може би религията там да се оказва господстващ фактор, а не гладът и безработицата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ако измислят телепортирането, трендът ще се обърне. Тогава всеки ще живее, където иска и ще работи, където го вземат на работа. Тогава големите мегаполиси ще станат урбанистични музеи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години *** = романизацията отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Освен ***, сериозен проблем вече е и феодализацията на селата. Всяко село има по 1-2 едри фермери, които благодарение на евросубсидиите "заробват" и малкото останали българи, желаещи да прекарат живота си на село. Решението според мен е да се ограничи максималната сума на евросубсидия за едно лице/фирма до напр 100,000 лв. Така повече фермери ще имат достъп до субсидии, което ще забави макар и с малко обезлюдяването на селата отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Всяка година според ЦРУ българите в България намаляват с над половин процент само зарази отрицателната раждаемост. Като добавим и около 0,3 процента миграция излиза, че намаляваме с около 70 хил. човека на година. Ако това е вярно след около 20 години ще сме около 5-5,5 млн. Имам сериозни подозрения, че този тренд е необратим.Данните от линка са доста интересни и бих се радвал ако може някой да коментира, защото изглеждат стряскащи. Ще станем една Швейцария на Балканите поне по население.https://***.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години пара.зит отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години На българското село само поп му трябва. Да му прочете една заупокойна молитва! Всичко що е в радиус от 20-30 км. от областен град ще се крепи криво ляво, другото умира... Импе, много наивно разсъждаваш. Не си ли учил биология, там е казано - на всеки ***, му требе гостоприемник..... Биология друже, биологияяя! ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар