Неумиращата идея за безусловен базов доход

Великобритания не е единствената страна с референдум в последните седмици. На 5 юни швейцарските гласоподаватели категорично отхвърлиха с 77% на 23% предложението на всеки гражданин да му бъде гарантиран безусловен базов доход. Но този зашеметяващ резултат не означава, че въпросът скоро ще бъда забравен, пише Робърт Скиделски, професор в Warwick University и сътрудник в Британската академия по история и икономика, за project-syndicate.org.

Наистина, идеята за безусловен базов доход се е появявала неведнъж в историята, започвайки още от Томас Пейн през 18-и век. Този път обаче има вероятност тя да се задържи за по-дълго, тъй като перспективата за достатъчно доходи от заетост става все по-мрачна за бедните и по-малко образованите. Експерименти с безусловни парични трансфери се случват както в бедните, така и в богатите страни.

Безусловният базов доход е някак тревожен микс от две цели: намаляване на бедността и отхвърляне на работата като дефинираща цел на живота. Първата е политическа и практична, а втората – философска или етична.

Основният аргумент в защита на безусловния базов доход от гледна точка намаляването на бедността е, и винаги е бил, невъзможността предлаганото работно заплащане да гарантира сигурно и достойно съществуване за всички. В индустриалните времена работата в производството се превръща в единствен източник на доходи за повечето хора – източник, който се прекъсва от пристъпите на безработица, когато индустриалната машина периодично спира.

Работническото движение отговаря на това, искайки „работа или издръжка“. Възприемането на издръжка вместо работа води до създаването на системата за социално осигуряване: „капитализъм на благоденствието“.

Целта на капитализма на благоденствието е да осигури на хората доходи – обикновено чрез задължително събирано осигуряване по време на принудителни прекъсвания на труда. Никога доходът от помощи не се е смятал за алтернатива на работата. Тъй като идеята за откъсване от работния процес се разширява, включвайки хората с увреждения и жени в майчинство, подлежащите на издръжка се увеличават отвъд капацитета на социалното осигуряване, като помощите се плащат на лицата от общите данъци.

През 80-те на ХХ век години американският президент Роналд Рейгън и британският министър-председател Маргарет Тачър несъзнателно разширяват обхвата на помощите, след като премахват институции и законодателство, създадено да защитава заплащането и работните места.

След като и двете неща се оставят в ръцете на пазара, са въведени помощи „на работа“, или данъчни кредити, за да се позволи на работещите да получават доход, осигуряващ им препитание. В същото време консервативните правителства, разтревожени от нарастващите разходи за социална сигурност, започват да намаляват обхвата на допустимите за помощи лица.

В тази нова несигурна среда на работа и благосъстояние основният базов доход се възприема като гаранция за основния доход, преди гарантиран от работата и благосъстоянието, но вече липсващ и чрез двете възможности. Допълнителен аргумент, винаги налице, макар и най-вече в бедните страни, е потенциалът за еманципация на жените.

Етичната страна на безусловния базов доход е съвсем различна.

Тя се базира на идеята, откривана и в Библията, и в класическата икономика, че работата е проклятие (или както казват икономистите – цена), приемано само заради оцеляването. Тъй като технологичните иновации ще накарат доходите на глава на населението да нараснат, хората ще трябва да работят по-малко, за да задоволяват нуждите си.

По-голямата част от враждебността към безусловния базов доход се базира именно на тази позиция. Плакат от кампанията около швейцарския референдум питаше „Какво ще правите, ако доходите ви са гарантирани?“. Възражението на повечето противопоставящи се на безусловния базов доход е, че отговорът на повечето хора ще бъде „Абсолютно нищо“.

Но да се твърди, че доход, независим от пазара на труда, задължително ще бъде деморализиращ е толкова етично повърхностно, колкото и исторически неточно. Ако беше вярно, щяхме да искаме да забраним доходите от наследство. Европейската буржоазия от 19-и век е до голяма степен рентиерска класа и малцина сред тях работят.

Бумът на роботиката рестартира търсенето на безусловен базов доход. Достоверни оценки сочат, че е техническо възможно да се автоматизират между една четвърт и една трета от всички работни места в Западния свят до 20 години. Най-малкото това ще ускори тенденцията към несигурност на работните места и доходите. В най-лошия случай - ще лиши от работа значителен дял от населението.

Стандартно възражение срещу безусловния базов доход като начин за замяна на доходите от изчезващите работни места е, че той е твърде скъп, за да си го позволим. Това отчасти зависи от параметрите: нивото на безусловен базов доход, кои помощи (ако има такива) замества, дали само гражданите или и пребиваващите ще могат да се възползват и т.н.

Не това е основният смисъл обаче. Преобладаващото доказателство е, че лъвският пай от печалбата от производителността през последните 20 години е отишла към най-богатите. И това не е всичко: 40% от ползите от количественото облекчаване в Обединеното кралство са отишли в ръцете на най-богатите 5% от домакинствата, не защото са били по-продуктивни, а защото Английската централна банка е насочила парите към тях.

Дори частично пренасочване на тази дълга регресивна тенденция на богатството и доходите ще предостави финанси за скромен първоначален базов доход.

Отвъд това схемата за безусловен базов доход може да бъде създадена, за да се разраства в съответствие със състоянието на икономиката. Автоматизацията ще увеличи печалбата, тъй като машините, които извършват дейността на хората по-бързо, не изискват заплащане, а само минимални инвестиции за поддръжка.

Освен ако не променим системата за генериране на доходите, няма да има как да се провери концентрацията на богатството в ръцете на богатите и изключително предприемчиво настроените. Безусловен базов доход, който нараства в съответствие с капиталовата производителност ще гарантира, че ползите от автоматизацията ще идат до много хора, а не до малцина.