Топлофикация София е завела над 8 хил. дела срещу длъжници тази година

Топлофикация София е завела повече от 8 хил. дела срещу свои длъжници в периода 1 януари - 8 март 2016 година, съобщи в ефира на БНТ омбудсманът на Републиката Мая Манолова. Тя посочи, че за всяко от тях са начислени юристконсултските такси.

В същото време работна група в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) анализира тази такса и възможността за нейното премахване.

Манолова припомни, че Върховният касационен съд (ВКС) е образувал дело относно таксата за сградната инсталация в топлофицирани сгради, защото има противоречиви текстове в Закона за защита на потребителите и Закона за енергетиката относно тази такса за реално непоискана услуга. Противоречива е и съдебната практика по казуса, посочи още омбудсманът.

До началото на май ВКС ще набира становища от заинтересовани страни и институции за таксата.

Освен към ВКС Мая Манолова се е обърнала и към комисаря по защита на потребителите Вера Юрова с молба за представяне на добри европейски практики за преодоляване на проблема с такса "сградна инсталация".

Манолова посочи, че в някои топлофикации в страната все пак не начисляват таксата на своите потребители и допълни, че това означава, че нормативната база не е пречка за премахването й. Припомняме, че преди дни председателят на КЕВР Иван Иванов беше категоричен, че таксата е записана в Закона за енергетиката и нейното премахване може да стане само с инициатива на законодателите.

Според Манолова в много от топлофикациите в страната има уважително отношение към клиентите, каквото липсва при Топлофикация София. В страната дружествата не си позволяват да водят съдебни дела със свои длъжници, без предварително да ги уведоми за своите намерения. Това обаче е честа практика за столичната топлофикация, смята омбудсманът.

Тя посочи още, че много монополи си позволяват "дране на живо" на свои клиенти, продавайки техни дългове, обикновено погасени по давност, на колекторски компании. Колекторската фирма се обръща към Арбитражен съд, а в това производство обикновено потребителят изобщо не е призован. Така той няма възможност да посочи, че дългът е погасен по давност, не е подписвал арбитражна клауза в своя договор и т.н.

"Български граждани се оказват осъдени с влязло в сила арбитражно решение, което те нямат възможност да атакуват", каза Манолова и допълни, че в този случай дългът се предава на съдебни изпълнители, а дългът е нараснал в пъти, при положение че става въпрос за задължение, което гражданинът не дължи.

Проблемът с арбитражните съдилища са, че не са регламентирани в нито един закон и никой ги контролира. Не е ясна и каква е процедурата по призоваване на страните, посочи още Манолова.