Българите в Германия стават все по-зависими от социалните помощи

Все повече имигранти от България и Румъния получават помощи в Германия по програмата за социално подпомагане на безработни Hartz IV и изследователите очакват броят им да нарасне. Същевременно румънците са особено добре интегрирани на германския трудов пазар, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ), цитиран от БТА.

Зависимостта на имигрантите от Румъния и България от социални помощи значително се повишава. Актуално проучване на Института за изследвания на трудовия пазар и заетостта към германската Федерална агенция по заетостта сочи, че делът на получателите на помощи по програмата Hartz IV от двете страни се е увеличил с почти четири пункта до 17% в рамките на година. Същевременно това е с 0,5 пункта повече от средното равнище за всички живеещи в Германия чужденци.

Преди отпадането на всички трудови ограничения за гражданите на двете членки на Европейския съюз най-вече Християнсоциалният съюз предупреждаваше за високата цена, която ще има това. Но изследователи доказаха, че имигрантите от двете страни са относително добре заети в сравнение с други групи чужденци и по-рядко получават помощи по Hartz IV.

От началото на годината обаче се наблюдава ясно увеличение на социалните разходи при тях, а Институтът за изследвания на трудовия пазар и заетостта очаква трайно нарастване. Но има разлика в това отношение между българите и румънците, отбелязва FAZ. Докато делът на получателите на социални помощи от Румъния се е увеличил със само 2,5 пункта до 11,5 процента и с това доближава нивата при другите имигрантски групи от Близкия изток и Южна Европа, то делът на българите се е увеличил с малко повече от 8 пункта до почти 28 процента.

Институтът отбелязва, че при повече от 40 процента става дума за хора, които наред със социалните помощи имат и някакъв доход от трудова дейност. Бедността зависи от равнището на доходите и колко хора трябва да живеят от тях. Много от мигрантите работят в селското стопанство и строителството.

Най-многобройни са получателите на помощи по Hartz IV сред румънците и българите в Бремен (34 процента), Берлин (30 процента) и Кьолн (28 процента).

Румънците са търсени на трудовия пазар. Безработицата сред тях е 6,3%, като това дори е малко под равнището за цялото население. При българите тя се е увеличила с 0,7 пункта до 15,8%.

Общо в Германия живеят 625 хиляди души от двете страни, като около две трети са от Румъния. В Берлин, Мюнхен, Франкфурт, Хамбург, Дуйсбург и Нюрнберг има по над 10 хиляди души от двете държави. Най-висок е техният дял в Офенбах, където съставляват 5,4% от населението. За 2015 г. се очаква увеличение от 130 хил. до 150 хил. души, допълва FAZ.